100% ви се е случвало като дете някоя любвеобвилна баба, леля и дори собствената ви майка да ви тика последните хапки в устата, независимо, че не ви се яде повече. Нищо чудно покрай ушите ви да са минавали и коментари от рода на:"Много е слабичко, може би е болно..." по адрес на някое съседско хлапе.
Днес ситуацията е малко по-различна. Някои родители не позволяват на децата си да ядат захар до 4-5-годишна възраст. Други ги превръщат във вегетарианци, без да им предоставят избора те сами да решат да бъдат такива. И т.н., и т.н. - можем да даваме още купища примери.
Изобщо, пълните хора са непременно болни, а слабите са най-здрави на света. Но дали е така? Признаваме, че 20-30 килограма са от значение, но то непременно ли е с отрицателен знак, ако са в повече, и с положителен, ако са по-малко?
Е, дебатът за днес е ясен и е на крайно здравословна тема. Идеален старт на седмицата, а?
Добави коментар
Иначе с килограмите проблем има почти всеки над 30. Лоша работа. Оженят се и забравят, че трябва да се поддържат в нормални граници. Решават, че и тъй и тъй са ги харесали вече, може да се яде до втръсване. Аз, който съм вече на 431 до скоро бях почти 100 кила. Е, не точно сто, но 96. Тази година, през април, се взех в ръце и отслабнах. Свалих 20 и сега приличам на момченце. Честна хдума - вижте ми снимките във Фейса. Затова - здрав дух има само в здраво тяло, поддържано с умерено хранене.