Силвия Томова: балетът е начин на живот

Силвия Томова е име, което мнозина от почитателите на операта и балета познават. 

Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета – Одилия от "Лебедово езеро”, Мирта от "Жизел”, Маргарита Готие от "Дамата с камелиите”, Демна от "Огненият танцьор”, Елина от "Козият рог”, Есмералда от "Парижката Света Богородица”, Поли от "Бумеранг” и много други.

Силвия Томова вече е оставила трайна диря в професионалната си кариера, въпреки че и до днес продължава да пише история в българския балет, благодарение на факта, че е директор и хореограф на балетната трупа на Държавна опера - Русе.

Балетът за вас е?

Начин на живот, личен избор, призвание, мисия.

Какви качества и заложби трябва да притежава балерината?

Скок, въртеливост, шаг /тоест високо да си вдига краката и да може да ги задържи там/, падьом, дълги красиви пропорции, артистичност, музикалност, трудолюбие, дисциплина.

Кой даде вашия старт в балета?

Моето семейство. 

До колко годишна възраст една балерина може да играе на сцена?

До 45 години максимум, но при по-усилена работа се налага да спре и много по-рано. Както е решено по света – 20 години трудов стаж максимум.

Каква цена се плаща, за да бъдеш балерина?

Висока. Балетът изисква себеотдаване, жертви, вярност и много любов. 

Как успяхте да оставите следа и индивидуален почерк на примабалерината Силвия Томова?

Със себеотдаване, жертви, вярност и много любов и много индивидуалност, разбира се.

Какви са предизвикателствата пред един директор на балет и хореограф?

В България са огромни предизвикателствата, защото един директор трябва да се справя с решаването на много проблеми, освен тези, които са в длъжностната му характеристика. Като хореограф винаги и навсякъде е много интересно да работиш, защото да си хореограф е и един особен друг талант, който или го имаш или го нямаш.

Личен Архив - Силвия Томова

Кои ваши постижения, като балерина, а и сега като директор и хореограф ви изпълват с удовлетворение и гордост?

Целият ми живот е някакво постижение. Всяка роля, която съм изградила е била като стъпало, "стълбица към небето”. Като директор много малко неща ме изпълват с удовлетворение, но да си директор е едно единствено нещо – пълни дни с отговорности. Така че това човек трябва да реши сам за себе си дали иска да бъде такъв, дали може да бъде директор, за да може да се справя с всички трудности и предизвикателства. Иначе се гордея много с това, че за по-малко от два сезона успяхме да направим една прекрасна балетна трупа в Русе, която функционира и дава заявка за световен стандарт. Като хореограф се гордея с всичките си успешни продукции, които успях да реализирам в последните години. С "Ромео и Жулиета” и с "Полет към светлината”, с големите балетни платна, които направих за спектакъла на операта "Кармен” и с всяко едно неща, което успявам да направя, да креатирам в себе си, като го намирам някъде далече в природата и в себе си.

Предстоят ли ви представления през лятото?

Имаме репертоарни заглавия, които ще представим в Русе. Имаме наситена програма с пътувания из страната – на 25 юни сме в София с "Откровения”, гостуваме със "Спящата красавица” на фестивала "Варненско лято”, с "Реквием” на Моцарт, който подготвяме като музикално-танцов спектакъл специално за "Моцартовите празници” в Правец тази година, както и с концертни програми.

За какво мечтаете?

Мечтая за спокойствие. Мечтая за много неща, но най-вече за това.

Ощети ли ви балета от личен живот?

Не, аз се ощетих от личен живот – от такъв, какъвто си го представят хората около мен. Всеки вижда своя личен живот по своя начин и той трябва да го следва. Аз съм си избрала този живот и го следвам.

Сега как съвместявате личния си живот с работата?

С пътуване. Между пътуванията имам и личен живот.

Какви мъже харесвате и вие ли избрахте човека до себе си?

Обичам мъже-рицари, но тях ги няма. Винаги аз избирам човека до себе си.

Личен Архив - Силвия Томова

Кое лишение ви е тежало най-много?

Всяко лишение, което ми е било налагано отвън. Всяко лишение, което е било мое решение и избор, че трябва в името на нещо да приема лишението, не ми е тежало. Например, когато са ме лишавали от роли, без да е мотивирано. Случвало ми се е доста често. Но понеже изкуството зависи от много субективни фактори, налагало ми се е да преживявам и това. Не ми е тежало да не ям, не ми е тежало да работя по 14 часа, да не спя или да се прибера вкъщи след "Лебедово езеро” и да сготвя, да направя баница и да стоя до 2.00 часа – нищо не ми е тежало, когато е било мое решение. Но агресията отвън – тежи много. Когато ме лишиха и от работа, както се случи и в един момент си изхвърлен и ненужен, а това не е вярно...Тежи...

На кого разчитате в труден момент?

Само и единствено на себе си. И на много малък кръг приятели.


Продължението на интервюто със Силвия Томова четете в jenite.bg.