Шахът е убиец на болестта Алцхаймер

Скоро играли ли сте тази игра, в която двамата противници разполагат с по 16 фигури върху 64 игрални квадратчета?
Обзалагам се, че поне 90% от вас ще отговорят с "Не". Като че ли тази древна главоблъсканица остана далеч на заден план. Улисани в сивото си ежедневие някак си забравихме да се забавляваме по "старомодните" начини. А шахматът е един прекрасен начин за разтоварване от напрежението и стреса.

Предполага се, че месторождението на тази мозъчна гимнастика е Индия, а периодът между 3 и 6-и век. Различното разположение и движение на игралните фигури отразявало едновремешната индийска войска и нейната структура, която е била съставена от четири части – слонове, бойни кули, коне и пехотинци. Смята се, че след това играта се разпространява в Персия, а в последствие влиза и в полезрението на арабите. Те я усъвършенстват и доразвиват. Завладявайки Испания арабите са отговорни за навлизането й в Европа.

Но да оставим историческите подробности за някоя друга статия. И да наблегнем на здравословните ползи от шахмата. Всъщност, оказва се, че плюсовете от тази игра не са никак малко.

Най-популярната е, че е добра превенция срещу Алцхаймер. Идеята на привържениците на това твърдение е че мозъкът работи като мускул, който се нуждае от упражнения, така както бицепса например. Скорошно проучване публикувано в The New England Journal of Medicine показва, че е по-малко вероятно хора във възраст над 75 години и редовно упражняващи мозъка си на шах да развият деменция в сравнение с техните връстници непрактикуващи подобни игри. Според д-р Робърт Фридланд, провел проучването, точно както един нетрениран мускул губи силата си, така и неизползваната мозъчна тъкан води до намаляване способностите на мозъка.

Спокойно може да кажем, че шахът е като бодибилдинг за мозъка. Той трябва да се натоварва, за да се поддържа в добро здраве. Шахматът активира и двете половини на мозъка и ни позволява да идентифицираме и обекта(лявата) и модела (дясната).

Ако шахът стимулира и двете половини, тогава стимулира ли и креативността? Вероятно отговорът ще е "Да". Свидетелство за това е известният музикант RZA сформирал през 90-те хипхоп групата Wu Tang Clan.

Ето какви други позитиви носи шахът:

- Повишава IQ-то. Тази игра винаги се е смятала подходяща за хора с високо IQ, но е възможно и да е обратното - самата игра да ни прави по-умни. Проучване включващо 4000 венецуелски ученици показало, че след 4-месечно обучение по шах момчетата и момичетата показвали значително покачване на IQ резултатите.

- Засилва паметта. Да си добър играч означава да помниш предишните ходове на противника си. Както и да си припомняш такива, които са ти помагали да печелиш. В двегодишно проучване през 1985 учениците, които редовно играели шах повишили оценките си по всички предмети. А учителите им забелязали засилване на паметта и организационните им умения.

- Подобрява уменията за четене. През 1991 година д-р Стюърт Маргулис изучавал способностите за четене на 53-ма ученика от началните класове, които участвали в програми по шах. Той сравнил резултатите им с такива, които не играели шах. Оказало се, че първите били увеличили способностите си да четат в пъти за разлика от останалите.

- Повишава концентрацията. Невниманието по време на игра или разсейването с някаква мисъл само за миг може да ти коства победата. Многобройни проучвания в САЩ, Русия, Китай и други държави са доказали, че способността на младежите да се концентрират се засилва вследствие на шаха.

- Учи ни да планираме. Една от частите на мозъка развиващи се последни е префронталната кора. Тя е отговорна за планирането, оценката и самоконтрола. В този смисъл стратегическите игри от сорта на шаха могат да помогнат на тийнейджърите да взимат по-добри решения във всички области на живота. Това може да ги предпази от правенето на глупави и рисковани избори типични за тази възраст.

А доколко е спорт шахматът?

Тук при упражненията се използват ментални тежести. Мускулът, който се упражнява е този, който уж ни различава най-много от животните. Така че погледнато по този начин шахът си е спорт отвсякъде. Само че резултатите от повторенията не са така видими. Могат да се забележат при решаването на разни ребуси и различни тестове за интелигентност. Несъмнено тази игра развива способността за концентрация и комбинативно мислене. А броят на възможните комбинации и това, че никога не се развива по един и същ начин е достатъчен стимул за търсачите на умствена разтуха. Няма нужда да сте Карпов за да може да се насладите на бездънните възможности на играта. Просто си намерете още един ентусиаст и разцъкайте в обедната почивка, а може и по два хода на всеки час – така в края на работния ден може и да сте изиграли една партия. Ако не друго, то поне ще има с какво да се похвалите ако сте победили, а в случай, че сте загубили, поне ще ви владее желанието за реванш и ще имате още един стимул за отиване на работа.

Е, понякога може и да ви доскучае или пък мисловните ви напъни да не дават никакъв резултат, но това не бива да ви отказва. Напредването в която и да е област не е лесно, и тук е нужно да проявите търпение. Все пак както се казва в един стар индийски ръкопис - чрез тази игра се "осъществява победата на разума".

В крайна сметка всеки, който обича стратегическите съждения и спорта може с пълна сила да се изяви в една от най-интересните игри – шахмата.

източник: chess.com ; blogg.tomtit.se