Целуни го и ще му мине!

В разговорния език "да си ближеш раните" е останало като израз, служещ да означи емоционалното състояние, в което изпадаме след понасянето на тежко поражение от небатален характер. Той обаче звучи по този начин съвсем неслучайно.

Много често, да не кажем "винаги", когато бозайник претърпи нараняване, той започва да ближе мястото. При хората е останал инстинктът при възникването на болка, да я "докосваме" уста в опит да я облекчим. Приказката "Целуни го, за да мине!" може да има емоционален оттенък, но най-вероятно се корени именно в този жест. Но какво се крие зад него самия?Wikimedia Commons/TKnoxB

Знае се, че устната лигавица заздравява значително по-бързо от кожата. Това открай време е било индикация, че слюнката вероятно притежава качества, правещи я помощник в заздравяването на раните. Благодарение на съвременните научни методи днес знаем, че в нея се съдържат ензимите лизозим и пероксидаза, които имат антибактериално действие. Същото важи и за антитялото имуноглобулин А (IgA), за което вероятно сте чували и преди. Тромбоспондинът и някои други съединения със сложни имена пък имат антивирусен ефект.

В слюнката се съдържат и протеазни инхибитори, които блокират способността да патогените (както вируси, така и бактерии) да увреждат белтъчните молекули. Това означава едновременно по-добра защита срещу зарази и ускорено заздравяване на тъканта.

Нитратите са друг компонент на устната ни течност, а те, веднъж влезли в контакт с кожата, се разпадат до азотен оксид, който също препятства размножаването на бактериите.

Не на последно място, в слюнката се съдържа и опиорфин, за който се твърди, че има около 6 пъти по-силно аналгетично действие от морфина.

Близането, също така, има чисто механичен ексфолиращ ефект върху мъртвата кожа и може да премахне замърсявания, затова не трябва да бъде подценявано като оздравително средство.

Всичко това обаче не означава, че подобно самолечение е напълно безопасно, особено що се касае до пациенти с нарушен имунитет. Човешката слюнка съдържа широк спектър от бактерии, които може да са безвредни в устата, но са в състояние да инфектират наранената тъкан извън нея. Един много показателен случай е този на диабетик, който облизва кървящия си палец след инцидент с колело. Впоследствие се налага пръстът да бъде ампутиран, тъй като е заразен с Eikenella corrodens от слюнката му. Опитите за изсмукване на змийска отрова след ухапване също могат да станат причина за инфектиране.

Затова трябва да отбележим, че настоящата статия няма за цел да се превърне в ръководство за самопомощ, а единствено да разгледа повърхностно причините за феномена, известен като "близане на раните". Нараните ли се, най-добре използвайте традиционните дезинфекциращи и превързочни средства. Все пак живеем във време цивилизовано :)