Ако вампири и върколаци съществуваха, то те със сигурност щяха да загиват от сребърни куршуми. За добро или за лошо тези неща ги има само във филмите и приказките.
Употребата на сребро за прогонването на всякакви несгоди от здравословно естество обаче е по-старо от самата медицина. Хипократ го е използвал, за да цери язви и рани, древните римляни със сигурност са вярвали в ползата от него, Средновековието също е видяло това-онова откъм сребърни илачи и така до ден днешен, когато... сме позабравили за него и ако медицинските му свойства въобще бъдат споменати, то почти сигурно ще бъде в някакъв псевдонаучен контекст.
Само понякога се случва някой да се опита да отговори защо среброто демонстрира определени лечебни свойства. Едно тазгодишно изследване, например, разглежда способността му да убива бактерии.
На първо място, металът има склонност да се свързва със сярата, която е част от клетките на бактериите и предопределя тяхната форма и цялост. Когато среброто влезе във взаимодействие с нея, тогава настъпват нарушения в клетъчната структура. Нещо повече, среброто нарушава и хомеостазата на желязото при бактериите, тъй като заема неговото място. Тази промени затрудняват клетъчните процеси и водят до производството на свободни радикали. Последните нанасят поражения върху ДНК и клетъчните мембрани.
Джеймс Колинс, който ръководи експеримента, демонстрира, че при наличието на сребро бактериите умират след много по-малка доза антибиотици. Благородният метал значително занижава антибиотичната устойчивост на E. coli и в следствие ги прави много по-чувствителни към тетрациклин.
Този ефект е изледван както ин витро, така и ин виво. При добавянето на сребро към стандартни антибиотици като гентамицин и ванкомицин Колинс успява да излекува инфекции с E. coli в пикочния мехур и коремната кухина на мишки. Стандартно тези препарати нямат особен ефект върху E. coli, тъй като са проектирани да въздействат върху Грам-положителни бактерии.
Бактериите се делят на две основни групи - Грам-положителни и Грам-отрицателни. Вторите разполагат с допълнителна клетъчна мембрана, което ги прави много по-недостъпни за "слаби" лекарства като гентамицина и ванкомицина. Изглежда, че среброто служи като доста добро оръжие за изравняване на силите в тази борба.
Не на последно място, Колинс демонстрира, че мишките не биват увредени по какъвто и да е начин от среброто. Ако тези резултати се потвърдят и при хора, като нищо може да се окаже, че медицината държи в ръцете си "сребърния куршум" против антибиотичната резистентност.
Добави коментар