Ако никога през живота си не сте се сдобивали с някоя сочна синина, спокойно можете да се откажете да го наричате "живот". Това не е живот, ами скука. Не съм сигурен точно кога съм се издокарал с първия си естествен грим, но сред първите ми съзнателни спомени е едно състезание по надскачане от височина в изкопа на квартален строеж. Та, скачам си аз, приземявам се като пич и това, което следва, е че коляното ми влиза в окото. Тогава за сефте чух думата "бушон" извън електротехническата терминология.
Вероятно всеки знае, че синината е вид кръвоизлив. Но защо при положение, че кръвта е червена, белегът се казва "синина" и на всичкото отгоре цветът му може да бъде не само червен и син, а и жълт, зеленикав, лилав, кафяв и всякакъв?
Да започнем от кръвта. Нейните компоненти грубо могат да бъдат разделени на два: плазма и клетки. Плазмата е нищо повече от вода, в която се плацикат протеини, глюкоза, електролити и разни други работи.
Когато се натъртим (или ни натъртят) хубавичко, наистина имаме подкожен кръвоизлив, който се дължи на нарушаване на целостта на кръвоносните съдове на мястото на нараняването. Постепенно течната част от кръвта (плазмата) бива отведена отттам с помощта на лимфната система и това, което остава, са предимно червени кръвни клетки, в които има хемоглобин.
Освен за транспорта на кислород, той е отговорен и за забавните цветове под кожата ви. С времето хемоглобинът, който е червено-син, започва да се разпада до различни продукти – на биливердин (зелено), билирубин (жълто) и накрая на хемосидерин (златисто-кафеникаво). Тези съединения в крайна сметка също биват премахнати от тъканта, което води до заличаване на следите от вашето безразсъдство.
Имате особено разкошна синка, която искате да споделите с нас? Можете да го направите на фен-страницата ни в синия клюкарник :)
Добави коментар