Срядата е един изключително сериозен ден от седмицата и затова смятам да положа началото й с един изключително сериозен материал на здравословна тематика. Мисълта ми е за изключително сериозното състояние, известно още като Парижки синдром. Колкото и да не ви се иска, това не е нещо, свързано с височината на Айфеловата кула, холестерола в сиренето и алкохола в червеното вино. Au contraire, mes amis!
Може да се каже, че Парижкият синдром е едно много екслузивно умствено заболяване, от което могат да се възползват единствено японските туристи не другаде, а във великата столица на френската любов, че и на всичката останала любов на този чуден свят.
Накратко описано, тези хора изпитват невероятен културен шок, предизвикан от бруталното несъответствие на истинския Париж спрямо техните идеализирани, прекрасни, розови, изпълнени с въздишки и притворени (още по-притворени, да!) очи представи. Неспособността им да разграничат тези си възгледи от суровата парижка реалност, буквално причинява на несретите азиатци емоционален срив.
Ако си мислите, че се бъзикам с вас, ще ви довърша с информацията, че всяка година поне 12 японеца биват диагностицирани с това заболяване. И, ако щете вярвайте, японското посолство във Франция има 24-часова гореща телефонна линия, която предоставя спешна помощ и последващо хоспитализиране, ако се наложи.
Но, както е казал Декарт, la vie est étrange... особено там, откъдето слънцето изгрява всяка утрин.
Добави коментар