Инцидентната гениалност

За онези редки случаи, в които мозъчната травма води до позитивни последствия
Инцидентната гениалност

Едно време хората не са знаели как галопира конят. Тоест, за тях е било загадка дали по време на галоп и четирите му крака се отлепят от земята или пък по-скоро само три от тях. Това неведение продължило до 1876 г, когато английският фотограф Едуард Майбридж разполага по дължината на писта за конни надбягвания 12 апарата, които заснемат коня автоматично при преминаването му пред тях. Това го превръща в един от бащите на предкиното и в много известен човек въобще.

За него днес знаем още, че е притежавал изключително особен характер. Предполагаемата причина за това била катастрофа с карета, при която Майбридж претърпява сериозно нараняване на главата. Днешните учени имат и някои доста сериозни основания да смятат, че това е довело и до неговия прочут талант.

Wikimedia Commons

Психиатрите го наричат придобит савантизъм. На практика се изразява във внезапното възникване на изключителни знания и умения, обикновено в резултат от мозъчна травма. Така например, Орландо Серел пострадва при игра на бейзбол на 10-годишна възраст и оттогава насам може да си спомня в изумителни детайли какво е било времето и всичко, което е правил във всеки един ден. Дерек Амато пък си удря главата в дъното на басейн, губи съзнание и се събужда като виртуозен пианист.

Алонсо Клемонс претърпява злополука, още когато е на три и по този начин възпрепятства вербалното и когнитивното си развитие, но пък за сметка на това започва да прави супер детайлни скулптури на животни.

През 2002 година обирджии пребиват Джейсън Паджет и му взимат парите, но неволно му подаряват способността буквално да вижда математиката в заобикалящия го свят и да я изобразява в рисунки.

Тези случаи всъщност са изключително редки и може би затова науката започва да проумява причините за възникването им сравнително късно. През 2003 Брус Милър, който е професор по неврология в Калифорнийския университет открива, че някои пациенти с дегенеративно мозъчно заболяване проявяват невероятни артистични способности с напредването на състоянието им. Неговото медицинско наименование е фронтотемпорална деменция и то засяга основно предната лява част от мозъка. Именно този детайл е от особено важно значение, тъй като болестите, които увреждат целия мозък (като Алцхаймер, да речем) не водят до савантизъм. Някои учени считат, че локалният характер на фронтотемпоралната деменция дава стимул на останалата част от мозъка на пациентите да свръхкомпенсира за тези увреждания и да изгради нови неврални връзки, освобождавайки латентен потенциал. С други думи, савантите може би отключват кътчета в съзнанието си, до които ние нямаме достъп.

Една интересна хипотеза във връзка с техните умения е тази за генетичната памет. Фактът, че някои саванти са много увредени и въпреки това владеят музиката, математиката или скулптурата до съвършенство, за някои е основание да възприемат тези знания като наследствени.

Идеята ДНК-то ни да е носител не само на физична, но и на психична информация може да се стори абсурдна на много от вас. Ако това наистина е така, аз лично бих бил любопитен да разбера от какво зависи коя частичка от цялото това огромно празнание ще бъде отключено. Сега да не вземете да се биете по главите? Проявете благоразумие и научете нещо по трудния начин :)   

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Стрелец
23 ноември – 21 декември