За една огромна част от населението на света сутрешната чаша кафе е неизбежен ритуал. Боготворим черната напитка по толкова много причини – някои са упоени от аромата, за други тя играе главна роля в пиесата на социалните интеракции. Трети са си чисто и просто пристрастени и от възрастни хора се превръщат в малки мрънкащи създания, когато са лишени от дневната си доза. Това е нормално – и вие бихте се чувствали зле, ако денят ви е съпътстван с тъпа болка в главата и изтощение.
Този, който предизвиква пристрастяването, както знаете, е Негово Височество Кофеинът. Той е и този, който ви кара да се чувствате все едно нищо не може да ви се опре, след като видите дъното на чашата. Обаче истината е, че вместо ваш най-добър приятел, кофеинът е най-големият измамник в тялото ви. Сега ще го разкрием заедно.
Леко се отклоняваме, за да ви представя и господин Аденозин – невротрансмитер, който се секретира в мозъка, свързва се със специално отредени за целта рецептори, забавяйки нервните клетки и познайте какво – приспива ни се. Количеството отделен аденозин се увеличава с напредването на деня, което е едно прекрасно обяснение защо колкото по-късно става, толкова повече ни се приисква да се хоризонтираме, гушнали някого или нещо, и да захъркаме доволно. Това е нормалният ред на нещата.
Кофеинът се намесва по много груб начин в картинката – присвоява си аденозиновите рецептори, като успешно ги залъгва, че е веществото, за което те са предназначени. Действието е съвсем противоположно – нервните клетки се забързват, поради което хипофизата решава, че се случва нещо важно и започва да секретира адреналин, който ни кара да усещаме прилив на енергия. В същото време се освобождава и повечко допамин, който активира центровете на удоволствието в мозъка, и светът става наш.
Интересното тук е, че кофеинът повлиява отделянето на допамин по начин, притеснително приличащ на механизмите, които използват едни доста по-лоши вещества. Познати са като хероин и кокаин, сигурно сте чували за тях. Те повишават допаминовите нива, като намаляват нормалната скорост на абсорбация на невротрансмитера на удоволствието. Кофеинът взима пример от тях.
Проблемът е, че колкото и кафета да изпием, аденозинът в един момент успява да си върне господството и решава да си отмъсти, както само той си може - сънят се превръща в единствен изход от умората и депресията. Затова гледайте да не прекалявате с любимата кофеинова напитка и да не се подлагате на прекалено дълги безсънни изпитания.
Не знам при вас как е, но честно казано за мен сутрешният ритуал никога няма да бъде същият след като ми е една идея по-ясно какво точно се случва. Това не означава, че бих се отказала от дневната си доза.
Добави коментар