Той е нашият основен помощник в разпознаването на различни и неповторими вкусове. И не само. Ако не разполагахме с език, нямаше да можем да поглъщаме храната, нито да я обработваме. Нямаше да можем да говорим. Нито да се целуваме по френски :)
С други думи, големи щастливци сме, че си имаме на разположение такъв чудесен мултифункционален орган.
Всъщност, става въпрос за мускулна група, разположена в устната кухина, която притежава наистина сложно устройство. Езикът е образуван от три части – корен, тяло и връх, всяка от които си има собствена структура и специфична представа за функционалност :)
Но това не е всичко. Шаващият в устата симпатяга е изграден от 2 вида мускули:
- собствени – променят формата му при извършване на разнообразни дейности като хранене, дъвкане и бърборене.
- скелетни – прикрепени са към подезичната кост, към тази на долната челюст и към слепоочната кост. Осигуряват подвижността на езика и в същото време го предпазват от откъсване:)
Отвън сладурът е "облечен" с лигавица последен писък на модата, която съдържа слюнчени жлези и е покрита със специфични образувания, наречени папили...
Е, добре, де, спирам тук, че да не ви отегча :)
inmСамо искам да добавя нещо наистина важно, което ви съветвам да запомните. Езикът, скъпи приятели, може
да ви даде немалка информация за общото ви здравословно състояние.
Затова наблюдавайте внимателно вкусовия си орган и обръщайте внимание поне на:
цвета му – нормално е да е бледо-розов. Честата промяна в оцветяването изобщо не е добра индикация, имайте го предвид. Може да свидетелства за евентуално възпаление, с което трябва да се справите.
повърхността му - трябва да е прилично грапава. Съвършената ѝ гладкост е притеснително явление и може да бъде белег за някакво автоимунно заболяване.
И не на последно място, подобно на венците, езикът е съставен от много мека мускулна тъкан. Третирайте го внимателно с четката, ей! Че да не го заболи.
Добави коментар