Депресията иска да чува това

Какво казвате на приятел, който е много сериозно подтиснат и напълно отчаян от живота? Истината е, че понякога, забързани в ежедневието си, може да пропуснете дори да забележете, че последният е в... депресия.

Да не говорим, че повечето хора са безумно обсебени от собственото си състояние и от мисълта да се грижат първо за себе си и после, ако остане време, за другите.

"Ние всъщност още не си даваме сметка колко серизоно психическо заболяване е депресията", коментира американският здравен специалист Кталийн Бренън.

"Повечето от нас ще кажат: "О, депресиран си, така ли? Аз също съм бил." И изобщо няма да се замислят, че всеки преживява по различен начин тежките си моменти. На практика и на теория обаче няма как да сте минали през същото, през което минава приятелят ви днес", казва още тя.

За да ви помогнем да разбирате хората около себе си и с уважение към техния проблем, ще ви посочим няколко фрази, които наистина ще успокоят приятеля ви.

Подкрепата е на първо място, изречете я!

Точно сега може да кажете: "До теб съм". Просто и ясно.

Само че вместо да го кажете, посочвате, че стотици други хора по света са в същото положение (дали?).

Обаче депресираният човек няма нужда да чува колко нещастни са децата в Руанда и колко проблеми поставя съвременната история. Важно остава собственото му състояние, което няма нищо общо с бедните африкански страни. Съобразете егото си с тази подробност и бъдете лаконични, но съчувстващи.

И като сте започнали да филосфствате, не се изкушавайте с фразата "Никой не е твърдял, че животът е справедлив". Добре, но какво от това? По-добре кажете на човека до себе си колко много държите на него.

"Спри да се самосъжаляваш!" също не е много добра идея за начало на разговор. Нормално е човек в подобно състояние да изпитва жал към себе си. Побързайте да го потупате го по рамото (или да го прегърнете, още по-добре) и го уверете, че е абсолютно способен да се справи със ситуацията.

И, разбира се, никога не му казвайте, че "много добре знаете как се чувства". Себе си може да заблудите, но него - трудно. С тази фраза само помагате на чувството му на самота и неразбиране да превземе цялата му душа.

Обратното: обяснете му, че нямате никаква представа какво преживява в момента, но че ще опитате да го разберете.

Това е, от което има нужда той – просто опит за разбиране. Успявате ли да му го осигурите?