Статистиката показва, че малките кафеникави петънца, хаотично пръснати по различни части на тялото, въздействат по интересен начин върху голяма част от представителите на двата пола. Закачливите образувания, познати просто като бенки, са сякаш онзи допълнителен щрих, който допълва апетитното и екзотично излъчване на звезди като Ева Мендес, Синдия Крауфорд, Енрике Иглесиас...
Всъщност, невусите представляват неправилни струпвания на пигментни клетки (меланоцити) и са резултат от наследствени и вродени дефекти в развитието на различни структурни елементи на кожата. Тоест, въпрос на ембрионален произход.
Меланоцитните невуси, в някои случаи подчертаващи чара, а в други – естетично неприемливи, винаги са предизвиквали голям научен интерес. Това е така, защото съществуването им е свързано с потенциален риск от развитие на един от най-опасните видове рак за човешкия организъм – малигнен меланом. Въпреки множеството дискусии и изследвания, точният произход на пигментните невуси все още не е изяснен докрай.
Според някои от теориите, бенките са доброкачествени тумори. Много от учените обаче отхвърлят това твърдение с обяснението, че липсва една основна характеристика, за да бъдат невусите туморен процес – безграничното размножаване.
Една част от бенките, които се срещат в около 1% от новородените деца от бялата раса, са вродени и се наричат конгенитални. Обикновено те са малки, с диаметър под 1,5 см и цветът им варира от светлокафяво до черно. Понякога обаче могат да обхванат и по-големи площи от лицето, тялото, крайниците, които са интензивно пигментирани или окосмени. Гигантските невуси (с диаметър над 20 см) се срещат изключително рядко и носят риск за злокачествено израждане. Повечето от меланоцитните невуси са безобидни, но е добре да бъдат периодично наблюдавани и при настъпване на промяна, да бъдат отстранени оперативно. Ако бенките са с правилна овална или кръгла форма и не променят състоянието си, няма основания за тревога.
Невусите, които се появяват най-често след раждането, или в ранна детска възраст, са известни като придобити, като през годините броят им постепенно нараства. Този тип бенки са с овална форма, добре очертани граници, равномерен цвят и диаметър до 0,5 см. Слънчевите облъчвания благоприятстват появата им, особено при хора със светла кожа, като най-често се локализират върху откритите зони на тялото – лице, горни и долни крайници. Под различни въздействия, те могат да придобият релеф и дори да се покрият с косми. Интересен е фактът, че с напредване на възрастта, някои от тях могат да изчезнат. Също като вродените, и придобитите невуси подлежат на наблюдение и при нужда отново се отстраняват оперативно.
Методът за премахването им зависи от типа, локализацията и характеристиката на кожното образувание - замразяване с течен азот (криотерапия), хирургично изрязване (ексцизия), премахване с лазер или елетроагулация, като при обработката е необходима голяма прецизност, за да се минимизира възможността от странични реакции и рецидиви.
Малка част от невусите могат да увеличат драстично размерите си и да се превърнат в сериозен естетичен и здравословен проблем. Тогава те се наричат диспластични, или още атипични, и се характеризират с неравномерна пигментация, неправилни граници, кървене при травма, зачервяване в периферията. Счита се, че тези образувания са потенциални предшественици на злокачествения меланом, заради което, в повечето случаи, хирургичното им отстраняване е задължително. Много често в началните стадии на развитие класическите симптоми отсъстват, затова съветът на специалистите е: повишено внимание!
Следва продължение...
Добави коментар