Признавам си, че никога не съм била от отбора на търпеливите. Обратното. Все бързам да случа нещата или ги пришпорвам те да ми се случат. Лошото е, че често ми се налага да чакам. И, да, тогава просто се побърквам!
Но търпението е сила. Ако го имаш, можеш да бъдеш победител във всяка ситуация. То ти позволява да мислиш трезво, да взимаш по-добрите решения. Да бъдеш спокоен и уравновесен... Накратко, спасява те от солидна доза стрес и куп разочарования.
С други думи, май е време да започна да тренирам в себе си това толкова полезно умение. А в случай, че и вие имате нужда да го усъвършенствате, ще ви поканя да го поупражняваме заедно в следващите редове.
Попаднах на един метод, който първоначално ми се стори хипер глупав, ама... После, като го разгледах от всички страни, разбрах, че ще ни свърши перфектна работа.
Та какво правим? Още днес си избираме най-пиковия час за пазаруване и се нареждаме на най-дългата опашка... Или пък нарочно се намърдваме с автомобила си в най-голямото задръстване. (Предвид натоварения трафик в последния работен ден на седмицата, втората ситуация е абсолютно елементарен сценарий).
Целта: да останем спокойни през цялото време. Да не се ядосваме излишно и да изчакаме ТЪРПЕЛИВО. Междувременно, можем да поговорим с някого в магазина. Или просто да използваме момента, за да помислим и помечтаем. Да послушаме музика? Да действаме!
inm.com
Струва ми се, че, след няколко подобни сесии, търпението само ще ни намери и ще стане неразделна част от нас. Е, не трябва да изпадаме в крайности по отношение на него, нали? Защото в някои ситуации просто трябва да се действа, да не се чака прекалено много...
Е, желая и на вас, и на себе си успех! Може би ще се засечем днес в магазина :)
Добави коментар