Спасовден е: Какви са поверията и обичаите?

Отбелязваме Спасовден 40 дни след Великден. Името Спасовден е съкратен вариант на "Денят на Спасителя", защото се вярва, че Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал сред хората на Велики четвъртък.

През 2025 г. Спасовден се пада на 29 май, четвъртък.

По традиция жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".

На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост. 

На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще "сеят" своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка. И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса "за здраве".

Някога имало обичай в източните райони, болните от "самодивска болест", треска, парализа и други неизлечими страдания, да преспиват в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден. 

Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма "за освещаване", след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод. 

Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т. е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. 

Освен имениците – Спас, Спаска и производните им имена, на този ден празнуват също хлебарите, шофьорите, строителите и хотелиерите.