Днес ще ви представим едно писмо на френската журналистка Исабелe Тесиер, което тя адресира до бъдещия си любим. Не типичното обяснение в любов, а задълбочен размисъл над връзката между мъжа и жената, над това да не загубиш индивидуалността си, но и да имаш пълноценни отношения с половинката си.
Е, без повече излишни приказки нека видим въпросното писмо на Исабеле:
Аз искам да отидеш да пиеш бира с приятелите си и когато имаш махмурлук сутринта, да ме помолиш да остана с теб. Да се прегърнем и да се наслаждаваме на миризмата на другия. Искам да говоря сутрин в леглото с теб за всичко, но понякога през деня искам да живеем собствените си животи. Искам ти да ми разказваш за срещите си с приятели, за момичетата, на които си хвърлил око. Искам да ми пращаш съобщения, когато пиеш с приятели, дори и с абсолютно безсмислен текст, просто за да се увериш, че и аз мисля за теб.
Искам да се смеем, когато правим любов. Да пробваме нови неща и да се смеем, просто така. Искам да отидем на гости и ти изведнъж да ме хванеш за ръката и да ме отведеш в съседната стая, защото
просто не издържаш вече, защото ме желаеш тук и сега. И аз да се сдържам с всички сили да бъда тиха, защото отатък има много хора.
Искам да вечерям с теб, за да ми разказваш какво мислиш за мен, а аз да ти говоря за теб. Искам да спорим кое е по-добре – да живеем у дома или в чужбина, в града или сред природата. Искам да
обсъждаме с теб къщата на мечтите ни, дори знаейки, че вероятно няма да живеем заедно. Да ми разказваш за всичките си идеи и планове. Искам да се изненадам, когато ми кажеш "Вземи си паспорта,
заминаваме!". Искам да изпитвам страх с теб.
Да правя неща, които не бих направила с никой друг, защото на теб ти вярвам! Да се връщам от клуба, едва държейки се на краката си, за да ме посрещнеш и целунеш, да лежиш върху мен, като на възглавница, да заспиваш, прегръщайки ме нежно. Искам да имаш и свой собствен живот. Да поискаш изведнъж да заминеш за две седмици. Да ме оставиш тук, страдаща по теб и самотна, за да очаквам мъчително появата на малкото "прозорче" с твоето лице във Фейсбук и краткото ти "здравей". Не искам да съм поканена с теб на всичките ти купони. Нито ти да си поканен на всички мои. Сутринта спокойно можем да разкажем един на друг как са минали.
Искам всичко да бъде просто, но в същото време не съвсем просто. Искам постоянно да си задавам въпроси, но да зная отговорите, когато съм с теб. Искам да мислиш, че съм много красива, за да казваш
гордо на всички, че съм твоето момиче. Искам да ми казваш, че ме обичаш и най-важното – да мога да ти кажа същото в отговор. Искам да ти харесва да гледаш фигурата ми, когато вървиш зад мен. Да ти
е смешно да виждаш моето полюшващо се дупе, докато почиствам колата ти от снега. Искам да си правя планове за нас, без да държа те да се изпълнят.
Искам свободни и взаимни отношения. Аз не бих ревнувала, ако флиртуваш с други момичета, стига да прекарваш вечерите си с мен. Защото искам да се прибирам вкъщи с теб. Искам да бъда онази, с която обичаш да правиш любов и да заспиваш. Онази, която не е до теб, когато си на работа, която обича да се разтваряш в музиката си. Искам да живея един живот с теб.
Искам съвместният ни живот да е абсолютно същия, както ако живеехме поотделно, но да сме заедно.
И някой ден ще те намеря.
Добави коментар