Ефирна сутрешна мъгла, тъмни сенки на оголени дървета, а сред тях разцъфнал дрян!
Чрез него изгрява пролетното слънце, в малките жълти съцветия. Тези ароматни топчета разкриват не само своята светлина, но и интересна информация. Те са съвкупност от малки цветчета с по 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 тичинки. Ботаническа подробност, от която можем да извлечем посланието на първото за годината цъфтящо дърво.
Числото 4 изразява справедливост, стабилност във физическия свят, страдание, служене. Когато погледнем цветчето в неговата цялост, т.е. съберем или умножим трите 4ки, получаваме 12 - кръговрат, завършване на еволюцията, или 64- шестицата добавя илюзия, движение и промяна, но сборът на двете цифри е 10- начало на следващ етап. А чрез жълтият цвят се излъчват честотите на мъдростта, интелекта, жизнеността, желанието за действие, волята. И какво по-подходящо за първото дърво, което разцъфва - ето, старото окапа и се трансформира, продължаваме нататък с нови сили и по-мъдри!
В космогонията на старите българи, първото нещо (цвят, човек, буква, ден), началото е винаги на границата между познатото и мистериозното непознато, вълшебното. То позволява да надникнем за кратко в бъдещето. В своите ключови празници, българинът е ознаменувал този преход, като чрез различни ритуали се е стараел той да е по-безболезнен и да покани добрата съдба, не само за семейството, но и за общността.
В много от тези ритуали ключова роля има дрянът, защото е устойчив на неблагоприятни условия и притежава жилава и здрава дървесина. Вярвало се е, че чрез контакта с него тези качества се пренасят и на човека.
Така дрянът се превръща в посредник на здраве, дълголетие и късмет.
Ето и някои примери:
Новата година, според стария български календар, започва на зимното слънцестоене - Еднажден. Тогава се е празнувало раждането на новото слънце или Млада Бога. Тогава малките момчета, въплъщение на това младо зараждащо се слънце, са сурвакали по-възрастните с дрянова клонка с пъпки, на която са правили три кръга: най-долният бил и най-големия, символ на Земята и материалния свят, и като такъв се украсявал най-много със сушени плодове, шарени конци и други символи на плодородието. Вторият, по средата, символизирал душата, човешки свят и също се украсявал. Третият, най-малкия, символизирал Небето, духовния свят и не се украсявал. Сурвакането или потупването с тази дрянова клонка имала за цел да пренесе върху нас това триединство и така да се хармонизираме и заредим със сила и живот за следващата година.
В тази връзка, често се е използвала и дряновицата - тояга, с която да наредят палавите и непослушните: "Ей сега ще видиш като взема дряновицата", или да те синхронизирам, че нещо си излязъл извън строя. След сурвакането, дряновицата се хвърляла в река, забождала се е на покрива или се забивала в пчелина за повече мед.
Знаем, че по Коледа се прави баница с късмети с дрянови пъпки за здраве (защото дървото е здраво и жилаво), освен това и кръглата им форма допринася за усещането на завършеност, цикличност, пълнота, новото Слънце. На този ден се е гадаело за здраве, като пъпките се наричат на съответните хора, а след като се види късметчето, се хвърлят в огъня. Ако пукат, на добре е, но ако започнат да пушат или почернеят - ами, повече пост и молитви.
На първи януари, жените си миели косата с вода, в която е бил потопен дрян, за да е здрава и блестяща.
На Сирница или Сирни заговезни, когато става предпролетното прочистване с огън, момците мятали запалени стрели от див дрян в двора на обичната мома като любовно послание- "горя по теб, и ти да гориш", понякога буквално. Колко покриви и плитки са били подпалвани, но какво може да спре младежкия плам (удвоен от силата на дряна)…
Нататък по календара, на Гергьовден хората се опасвали с върбови или дрянови клонки против болки в кръста. А и за да придобият гъвкавост.
Дрянът се намесва и в сватбения ритуал. При подготовката на булката, косата й се разделяла винаги на път със сурова дрянова пръчка, и след това се сплитала на една или две плитки. Тестото за обредния хляб се разбърквало с различни уреди, които пазят и благославят- точилка, кавал, дрянова пръчка.
Не на последно място, един от атрибутите на лечителите-русалии била тояга от явор или дрян, украсена с метални дрънкулки.
Магическата сила на дряна (Cornus mas) се крие не само в дървесината, от която са се правили и красиви дръжки на оръжия и музикални инструменти, но и в плодчетата - дренки. Продълговати и много стипчиви, зреят между август и октомври, когато стават рубиненочервени и по-ядливи. В древен Рим и Гърция ги мариновали зелени, както маслините.
Плодчетата са богати на пектин, захари, танини (откъдето идва и стипчивостта), минерали като калий, фосфор, калций, магнезий и желязо, салицилова киселина и витамини С и К. Консумирането им води до запичане, намаляване на температурата, прочистване на пикочните пътища, засилване на имунитета. Затова обикновена отвара от плодовете е чудесна при простуда, стомашно-чревни разстройства, камъни и песъчинки в бъбреците. Възстановява и алкално-киселинния баланс, ако има нарушение и там.
Поради своя специфичен вкус (стипчиво-сладък) и красив цвят, дренките са интересна добавка към ястия като пилаф със сушени плодове и към ракия. Отделно, от тях се правят сладка, сокове, сиропи, вино, компоти. Сушат се, а защо и да не се пекат - ще са чудесни печени.
Източник: zengradina.com
Добави коментар