Сега, не си мислете, че ще ви поднесем поредната мотивационна статия. Разбира се, ние ще направим точно това, но не съвсем. По-скоро ни се иска да изследваме крайните цели на мотивацията. И да разкрием защо според нас е хубаво да създавате смислени неща всеки ден, вместо да се носите по безвкусния поток на леността.
Несигурност, безразличие, отпадналост, липса на оригиналност. Тези лоши стихии са отнели душите на толкова много хора през вековете! Дори да не си го признавате, те са градивни елементи на вашия собствен характер и дирижират живота ви. До момента, в който не им се противопоставите.
Несигурността ("Дали случайно няма да се проваля, ако опитам да направя нещо?") често е несъзнавана пречка както в емоционалното съзряване, така и в разгръщането на интелектуалния потенциал. Тя сътворява перфектните извинения, благодарение на които замлъквате от другата страна на телефона и се завивате презглава, преструвайки се, че спите, докато всъщност умирате от желание да крещите и скачате.
Не задавате въпроси, защото ви е страх, че са глупави. Не изразявате мнение, защото ви е страх, че ще ви упрекнат в неадекватност. И така цял живот. Докато не разберете, че е твърде късно да застанете зад собственото си мнение, което всъщност не е по-неправилно от това на останалите хора. Ако искате да преодолеете страха си, осмислете ограничителния му характер.
inm.comПонякога не разбираме колко
хубаво може да бъде нещо, докато не го опитаме.
Чували ли сте някой непрекъснато да ви повтаря, че не сте добри, колкото самия него, че сте нескопосани, че не се вписвате в картинката, че нищо не ви е както трябва? Просто махнете за сбогом на този някой. Защото самият той няма достойнство и вместо това предпочита да петни вашето.
Ако някой иска да ви помогне да се справите с недостатъците, ще ви ги посочва открито, като ви даде съвет какво да направите. В противен случай, забравете за извинението си да бъдете с него. Откъснете се от добре познатата му компания и отидете в непозната среда, където хората ще имат доблестта да ви критикуват, без да ви обиждат.
Всъщност, понякога и най-обикновената критика ни се струва обидна. Тогава сме склонни да считаме отправилия забележката за надут пуяк или никаквец, който само иска да се заяжда. Само че трябва да забравите и за това самоотбранително поведение. Защото то не е нищо друго освен оправдание да не се признаете за виновни.
Първо се замислете дали обвинението има смисъл, независимо от тона, с който е отправено. Ако критиката е обективна, е редно да я приемете и да си вземете бележка. Когато поправите грешката и си вземете урок от нея, първоначално отправената забележка вече няма да е от никакво значение.
Познато ли ви е усещането, че ще се случи нещо лошо, ако прекрачите границата на възможностите си? Това чувство е нормално, но едновременно с това – измамно. Защото човешките способности, за добро или зло, нямат граници. Работата е там, че малцина дръзват да нарушат приетите норми. Много малко от нас могат да видят ползите от нестандартните експерименти. И трябва да признаем, че колективният опит е по-здравословен. Но не винаги.
Затова се опитвайте първо да погледнете от различна перспектива и тогава да решите дали рискът си заслужава, или не. Какво ще спечелите и какво ще изгубите, ако опитате да преминете първи по неутъпканата пътека?
Отговора знаете само вие. Само че вече нямате извинение за това, че не сте чули въпроса. Просто направете нещо.
Добави коментар