Чувствали ли сте се недооценени? Неразбрани, не на място, със завързани ръце? Имали ли сте чувството, че можете и искате да осъществите много повече, отколкото средата ви позволява? Имали ли сте идея, наглед напълно неадекватна на набора от проблеми, с които трябва да се справяте всеки ден? Грешката може би е вярна. Защото онова, което трябва да се промени, не винаги сте вие. Понякога трябва да бъде сменена цялата система.
Точно за това говори сър Кен Робинсън по време на едно свое изказване, посветено на креативността и нейното място в световната образователна система. Основният проблем, който Робинсън изтъква е, че място за творчество в същата система няма.
Проблемът е там, че академичната среда всъщност съществува, за да задоволява собствените си нужди от нови кадри. В тази картина мястото на творчеството и нестандартното (за по-голямата част от хората) мислене остава празно и хората, които не могат да бъдат оценени с "2" или "6", получават забележка и порицание.
Като друг неин недостатък говорещият посочва осъждането на грешките. Децата не се страхуват да грешат и ако това им се случи, бързо намират начин да излязат от неприятното положение. С времето обаче повечето от нас губят тази способност. Страхът да не сгафим се превръща в една от основните прегради по пътя към себеусъвършенстването, успеха и социалния прогрес. И това вече не се отнася само до сферата на образованието, а засяга целия живот.
Интелигентността е различна, казва сър Робинсън. При различните хора, в различните ситуации, в различни среди. Тя е комплекс от способността ни да възприемаме света с ума и тялото си. Дали ще имаме дързостта да пречупим възприятията така, както ни се иска и да споделим крайния резултат с околните?
Добави коментар