Велосемейства

Вчера, докато се прибирах от работа, забелязах една много позитивна и здравословна тенденция, която искрено ме зарадва. Ей така, от сърце.

По време на безгрижното си, мързеливо размотаване по приятните, вече прилично есенни, алеи, покрай мен непрекъснато минаваха шумни и усмихнати семейства. Е, да, въпросното явление не бива да ме изненадва в края на лятото, когато всички сме се втурнали да използваме топлите слънчеви лъчи, но...

Вместо да се разхождат по обичайния начин обаче – пеша, повечето членове на щурите фамилии, дори и най-малките, бяха яхнали цветни велосипеди и смело въртяха педалите напред. Карайки бавно в група, близо един до друг, те си разказваха забавни истории и се смееха взаимно на шегите си.

Тогава се сетих! Знаете ли, че все по-често ми се случва да виждам тандем-велосипеди в София? Както и хлапета, седнали в удобни столчета, закачени на колелетата на родителите си.

Екипирани с каска и наколенки, още на невръстна възраст, мъниците свикват да живеят на колела. Навън. В парка. И това, от където и да го погледнете, е просто чудесно.

Защото, напълно убедена съм, когато пораснат, същите тези палави разбойници ще станат горди собственици на свой велосипед. И се хващам на бас за ново колело, че рядко ще слизат на земята.

Сигурна съм още, че щом самите те станат майки и бащи, ще сложат отзад на превозното си средство седалка-кошче, имайте ми думата! За собствените си деца, разбира се.

А колкото повече стават велосемействата, толкова по-добре, нали?