Анатомия на емоцията

По принцип гледам да не пиша за емоции, защото според мен това е една екстремно субективна материя. Поради тази причина смятам, че всеки е свободен да я тълкува според собствените си разбирания и дори е длъжен да се абстрахира от чужди мнения по въпроса. Поводът за днешното изключение е едно много любопитно психологическо изследване на хмонгите (етническа група от Югоизточна Азия) в Лаос и начина, по който те говорят за тъгата. Или по-скоро начина, по който не го правят, защото не разполагат с подобна дума.

Фокусът на статията попада върху хмонгския израз tu siab, който в буквален превод означава "разбит черен дроб". Същият обикновено се тълкува като тъга, но авторите на изследването коментират, че макар и близък по значение, той не дава израз на същата емоция. Според тях, докато тъгата на западния човек е просто пасивна реакция вследствие случването на нещо лошо, то "разбитият черен дроб" при лаоските хмонги е активно състояние. То е изключително дълбоко и възниква при разрив във взаимоотношенията с партньор, роднина или приятел. Нерядко предизвиква съпричасност сред близките на страдащия, има морално измерение и изобщо е доста по-сериозна работа, отколкото ние можем да си представим.

inm.comАми, разбира се, че западният свят не познава подобни случаи на емоционален чернодробен срив. Погледнато по този начин, преживяваното от хмонгите наистина ни кара да изглеждаме като пълни аматьори в изпитването на разни горестни чувства. Но в следващия момент се сещаме, че у нас (както и в редица други държави) имаме понятието за разбито сърце. Не е ли то морален проблем? Не е ли социална емоция предвид факта, че обикновено възниква вследствие на изневяра, изоставяне или неуважение? При нас нюансът наистина е по-скоро от романтично естество, но нерядко се случва да разочароваме и близките си по начин, който да накара "сърцата им да се късат".

В този смисъл, по какво друго хмонгите се различават от нас, освен по липсата на нашата концепция за тъга, която дори и тук може да варира взависимост от редица фактори? Ние пък си имаме специално усещане за треперене под лъжичката, което аз лично съм чувал да се употребява в поне пет различни смисъла.

Ето например, нито в българския, нито в английския има израз за дежа вю и затова сме си го заели от французите. Това обаче не означава, че не сме се радвали на подобни изживявания, преди да ни бъдат внесени като терминология отвън.

Без да съм експерт по емоции, ми се струва, че единствената разлика между нас и хмонгите е органът, на който приписваме чувствителността си. По подобен начин те си имат и други изрази, с които можем да си направим съответните асоциации:

• zoo siab – доволен, щастлив (букв. "добър черен дроб")

• siab npau – ядосан (букв. "кипящ черен дроб")

• chob siab – обиден (букв. "пронизан черен дроб") и т.н.

inm.comЕ, и? Че нали и тук сърцето ни "подскача" от радост, "прободено" е от мъка и "слиза в петите" от страх? А пък кръвта ни кипи, когато сме яростни (жаргонът дори познава кипене на отпадните субстанции в дебелото черво в моменти на яд).

В крайна сметка, и черният дроб, и сърцето са просто едни метафори за вълненията, породени от изключително сложните химични процеси в телата и най-вече – в главите ни. За добро или за лошо обаче, никой не се оплаква от потрошена хипофиза и разбити серотонергични неврони.