Върнах се от Венеция преди по-малко от седмица, а желанието ми да пътувам е по-силно от всякога. Напук на всички съществуващи математически закономерности, то се увеличава прогресивно с всеки изминал ден.
Идва ми, дори без багаж, да потегля за първата дестинация, за която ми хрумне (тази, например). Но, знам, няма да го направя. По обясними причини, временно ще попътувам само в мислите си, които, повярвайте ми, много добре знаят къде искат да отидат =)
Та, оставям истинските пътешествия за онези, които не се колебаят да ги започнат. И, да, вече ви разказах за един такъв приключенец в този материал. Тя се казва Лора Василева и днес вече е в Камбоджа, от където само преди няколко дни ми прати широка виртуална усмивка.
Когато ви срещнах с чаровницата обаче, обещах да ви запозная и с нейния доскорошен партньор в приключенията – Евгени Енев (Гената).
Евгени успя да попълни символичния въпросник, който му изпратих, както и да ми го върне, пълен с преживян опит, емоции и свят.
Свързах се с Гената в най-подходящия момент, малко преди да замине за следващото си, този път – самостоятелно, пътуване. Вижте какво ми разказа той за "стопаджийството", за различните култури и за споделянето:
Кога реши, че непременно трябва да обиколиш света пеша, на стоп? Поколеба ли се преди да го направиш?
Осъзнах, че пътуването пеша е най-добрият начин да почувствам и видя Земята. Реших го, докато бях в Индия, наблюдавайки как индийските садута го правят дори боси. Щом те могат, значи всичко е възможно. А обикалянето на стоп го мечтах много време. Но стана реалност след престоя ми в Пирин планина.
Разкажи ми малко повече за индийските садута. Кои са те?
Садутата са духовно извисени хора, които са се отказали от материалните блага или поне ги избягват. Някои от тях вървят боси, а други си имат някакви обувки, но, като цяло, не се стремят към материално богатство, а по-скоро към духовно такова.
Обикалят цяла Индия в търсене, а местните им дават храна и вода. Индийците са много толерантни в това отношение.
Повечето садута пушат чилум - техният начин на пушене на трева, или чарас, както те им казват. Има и такива, които медитират много, и вероятно достигат някакъв вид просветление. Мен ми допадна необвързаността и свободата им да водят далеч от общоприетия начин на живот.
Как се подготви физически и психически за пътуването си?
Физически се подготвям през цялото си съзнателно съществуване. Психически - последните няколко месеца преди да тръгна. Научих какво ми е необходимо и как да преодолявам всякакви ситуации, било то добри или лоши.
Какво е първото и най-важно нещо, което сложи в раницата?
Много са. Но едни от най-първите бяха спалният чувал и резервните обувки :))
Без да се замисляш много, кое е най-хубавото място, на което си бил досега? А кое е най-тихото?
Няма "най". Всички места са хубави по своя си начин. Лично аз обичам планините. Затова Алпите, Хималаите, Пиренеите за мен са наистина много красиви. Джунглата и пустинята - също. Всичко е хубаво :) Пустинята безспорно е тиха.
Коя култура те впечатли най-силно? И какво си взе от нея?
Африканската култура ме впечатли с музиката си и с опростения си начин на живот и съществуване. Будистката култура в Хималаите ме впечатли с добротата си и с уважението към всичко и всички.
Наистина ли пътят е най-успешната метафора на живота? Кои са трите неща, които научи, вървейки по него?
Определено мисля, че целият ни живот е път. Търпение, постоянство, импровизация, любов към всичко около нас. Това са нещата, които научих.
Пътуваш на стоп. Какви са основните правила на световния стопаджия? И в коя страна няма да ни провърви, ако искаме да пътуваме безплатно?
Основните правила на стопа са: увереност, че някой ще те вземе (някога), приличен външен вид и себеуважение на пътя. В Нигерия определено няма да ви провърви безплатно. В Италия стопът е много труден!
Кой е най-големият риск, който си поемал по време на своето пътешествие? Заслужаваше ли си?
Всеки риск си заслужава, ако намираме смисъл в неговата реализация. Рискове поемахме като минавахме през гетата, докато излизахме от африканските столици. Риск беше и търсенето на място за разпъване на платките.
Защо?
Намирането на място за къмпингуване беше опасно, защото спяхме основно покрай пътя. Освен това, често се налагаше да търсим по тъмно, без да знаем какво и кой ни е съсед.
Имали сме случаи, в които разни хора идват да се интересуват кои сме и защо сме тук. За щастие, след последвалия разговор обикновено ни оставят да спим.
Забравих да спомена за друга рискова ситуация, а именно - разхождането по тъмно в африканските столици и градчета: там беше пълно с хора, които ние не виждахме и които бяха по-смели в отношението си към нас.
Като цяло, беше рисково и в Хималаите, заради височинната болест, с която човек може да се сдобие там. Но ние се предпазвахме от нея с умерено изкачване всеки ден и с повечко чесън и вода :))
Какво би казал на онези, които се страхуват да напуснат границите на собствената си държава? Би ли им дал една мантра за кураж?
Няма нищо страшно да излезеш и да опиташ от чуждестранния опит и култура. Пътуването е път към самия себе си и със сигурност помага за осъзнаването на реалността около нас. Мантрата е: бъди готов за всичко, по всяко време.
Къде отиваш сега?
Сега отивам към Централна и Южна Америка. Този път - изцяло пеш: първо през Европа, та чак до бреговете на Атлантическия океан.
Защо споделянето е всичко? :)
Защото ние споделяме цялата Земя, реалност, живот.
Добави коментар