Нашият свят е пълен с прегради и ограничения! В стария си стремеж да доминира над останалите, човек ту се използва от реалните физически прегради, ту създава въображаеми такива. В този смисъл издигането на защитни бариери е необходима мярка срещу всеки "натрапник". Ежедневно чертаем малки и големи разделителни линии между свои и чужди, приятели и неприятели, висшестоящи и подчинени...
Бариерите между нас могат да се изграждат и разрушават по няколко начина. На първо място, чрез разстоянието между двама души. В зависимост от вида отношения между тях, въпросните участници в комуникацията могат да спазват или нарушават дистанцията.
Ако двамата са приятели, двойка влюбени или родител и дете, то е нормално докато са заедно, всеки от тях да навлиза в личното пространство на другия. В случай, че човекът срещу вас е просто познат и все пак си позволява да престъпва нормалните за отношенията ви физически граници, то или му липсва усет, или иска да ви накара да се почувствате по-слаб от него.
Подобно престъпване на личните граници, например, е нормална и когато в едно помещение се намират по-високопоставен и неговият служител. В случая с познатия човек можете да контрирате настъплението на нахалника чрез "заключващи жестове" (кръстосване на ръцете през гърдите, заемане на поза, при която той не може да застане право срещу вас и пр.) или с огледални жестове на властта (подхващане под лакътя, докосване по тялото), които също да нарушат личната му територия и да го накарат да се чувства уязвим.
Когато в играта се намеси вашият шеф, обаче, най-доброто оръжие като че ли остава езикът и добрите отбранителни жестове. За съжаление, предприемането на агресивна жестова политика може и да ви изиграе лоша шега.
Както сме споменавали и преди, дистанция може да се създава и посредством заобикалящите ни мебели и предмети. Вземете например една правоъгълна маса, на която вие и вашият колега сядате един срещу друг. Съвсем неусетно отсамната половина на масата става "ваша", а отсрещната - "негова". Вие се гледате право в очите, и макар да сте приятели, в разговора ви неволно се включва желанието да се убеждавате един друг в позициите си.
inm.com
Представете си още, че на тази маса има предмети - кутии, бележници, или пък прибори за хранене, чаши и чинии. Ще бъде истински неприятно, ако някой от събеседниците започне да прибутва тези предмети към другия в желанието си "да освободи пространство". Всеки от нас прави подобни неща понякога, дори без да го иска.
Само че човекът отсреща започва да се чувства като затворник на мястото си. Неговото лично пространство е нарушено от желанието ви да освободите пространство за себе си. Подобно усещане за пространството е причината в заседателните зали, а дори и в някои класни стаи, да има кръгла маса, или столовете да са подредени в кръг.
При подобно разположение всички присъстващи усещат, че са на едно ниво и са по-уверени в общуването. Ако все пак не разполагате с кръгла маса наблизо, можете просто да седнете по-далече от правоъгълната мебел, че за събеседника ви да е по-трудно да ви обсажда с предмети. Поставянето на ръцете пред вас, така че да запълните известна площ от нея, също е възможен вариант.
Значение за комфорта по време на общуване има и височината, на която се намират двама души. Ако единият е седнал, а другият – прав, има вероятност седналият да се почувства уязвим. Ако обаче същият този човек се облегне, скръсти ръце зад тила си или се върти небрежно на стола, то по-смешен ще изглежда този, който се опитва да се нагоди към поведението на властния или чисто и просто, невъзпитан познат.
Може би най-добрата тактика в случая е да се навлезе в неговото лично пространство, за да бъде нарушено чувството му за недосегаемост.
Съществуват и ситуации, в които е много трудно да предотвратите нахлуване в личното ви пространство. Това, например се случва, когато се возите в градския транспорт и се тъпчете като сардини заедно с другите пътници. :)
А вие къде се намирате спрямо останалите в момента?
Добави коментар