Защо нещастните двойки не се разделят?

Почти всеки човек има в кръга си от познати семейни двойки, които живеят като кучето и котката, но не се разделят, а остават заедно. Те имат причини да продължават да се мъчат, иначе отдавна да са се разделили, смята американският психолог Дейвид Лудън. Пред psychologies.ru той споделя от личен опит наблюдения защо някои двойки са нещастни, а не се разделят.

Преди близо половин век психолозите Харолд Кели и Джон Тибо създават теорията на взаимозависимостта: всеки партньор оценява своята удовлетвореност в отношенията, съпоставяйки плюсовете и минусите. Докато сме уверени, че получаваме повече, отколкото губим сме щастливи в брака.

Например, вашият партньор ви отнема от времето, харчи и други ваши ресурси. Той обаче ви дава нещо, от което се нуждаете. А може той да ви дава твърде малко, но в замяна да иска още по-малко. Ако се вярва в теорията на взаимозависимостта, в двата случая вие трябва да сте доволни от отношенията си. Но когато недостатъците започнат да превишават достойнствата на брака, настъпва разочарование.

Не трябва да се забравя, че отношенията не са игра на една врата. Ако вие имате ябълки, а аз портокали, една моя ябълка за вас е по-ценна от няколко ваши портокала и обратното. Същото се случва и в отношенията. Ние даваме на човека онова, което му е нужно, а той на свой ред ни дава това, от което ние се нуждаем. Ако този обмен е успешен, всеки партньор смята, че е получил повече, отколкото е дал. Удовлетворенността в отношенията поражда преданост.

1. Те са инвестирали много в отношенията си и смятат брака за ценност.
2. Те не виждат по-привлекателни варианти за отношения, отколкото тези, в които се намират в момента.
3. Те са удовлетворени от брака си.

Удовлетвореността зависи също от личните и обществени стандарти. В западната култура ценят партньорите, които се интересуват от нуждите на половинката си. Партньорът е длъжен да бъде не само любовник, но и най-добрият приятел. В някои култури браковете пък се организират от родителите и се построявят върху изцяло икономически интерес.

Понякога хората не се развеждат заради ниските си изисквания, които предявяват в брака. Ако сте отраснали в семейство, където оскърбленията и пренебрежението са били норма, вие смятате, че така трябва да бъде. Ако имате ниска самооценка, възможно е да сте уверени, че заслужавате лошо отношение.

Има случаи, в които партньорите са недоволни от отношенията, но са предани един на друг. Това е сложно да се обясни от позицията на взаимозависимостта. Психологът Леви Бейкър отбелязва, че дори щастливите двойки имат сложни периоди. Проблеми с работата, болести на роднини, раждането на дете добавят елемент на стрес в отношенията и снижават нивото на удовлетвореност на партньорите. Те обаче ценят отношенията, без да гледат временните трудности.

Съгласно резултати от изследване на Бейкър, привързаността не зависи от нивото на удовлетвореност в отношенията в настоящия момент. Такъв подход противоречи на теорията на взаимозависимост. Бейкър утвърждава, че привързаността зависи от очакваната удовлетвореност от отношенията в бъдеще. Преданите един на друг партньори вярват в това, че с времето техните отношения ще бъдат само по-добри.
Когато се ражда дете, родителите са изпълнени с радост.

Но това е само едната страна на медала. От другата остават отсъствието на интимни отношения, недостиг на сън, време и пари. Но в този нелек период младите родители остават заедно. Това се случва, не защото техните потребности са удовлетворени, а защото те вярват, че в бъдеще техните отношения ще станат по-хармонични.

В процеса на серия изследвания Бекър и колегите му откриват, че очакваната удовлетвореност в отношенията в бъдеще у двамата партньори е най-надеждният индикатор на здравите, продължителни отношения в сравнение с удовлетвореността от отношенията в настоящия момент.

Според Бейкър неудовлетвореността от отношенията в настоящия момент по-скоро сигнализира за това, че у вас има проблеми, на които трябва да обърнете внимание. Ако чувствате, че с отношенията нещо не е както трябва, значи над тях трябва да се работи повече. Например, прекарване на повече време с партньора или курс по семейна терапия. Така ще укрепите увереността в щастливото семейно бъдеще и ще осъзнаете, че можете заедно да преодолявате временните трудности.

Подходът на Бейкър дава разбиране защо едни хора живеят в нещастен брак, а други се развеждат. Хората прекратяват нещастните си отношения, ако чувстват, че те няма да станат по-добри или ако намерят по-добра алтернатива на тези отношения.

Хората продължават да живеят в нещастен брак, ако очакват, че тези отношения ще се подобрят, или се опасяват, че няма да могат да намерят по-подходящ партньор.

А. Страх от самота. Изследователи смятат новите отношения за алтернатива на нещастните отношения, но забравят за това, че човек невинаги може да намери веднага нов партньор след развода. Някои хора не понасят самотата и се съгласяват да живеят без любов, но да имат партньор до себе си.

Б. Финансова зависимост. Във всяко семейство присъстват и икономическите отношения. Жената домакиня може да затвори очи за неверността на съпруга си и за грубостта му заради страх да не изгуби финансовата си стабилност, която се дължи на връзката й.

В. Общи деца. Съпрузите се съгласявт дори да поделят дома си и да спят в различни спални, но да не се разделят в интерес на децата. Те са уверени, че е лошо за потомците им да се разкъсват между два дома и това е най-лошият сценарий.

Г. Осъждане от религиозната общност. Повечето религии не одобряват разводите. И човек се бои да се лиши от поддържката на църквата, с която го свързва вярата.
Много, казват специалистите, зависи от това уверен ли е човекът в своето бъдеще, или не е. Ако не е уверен, той се опитва да съхрани отношенията си и опитва да намери удовлетворение в нещо друго, примерно в нечие приятелство или в кариерата си, пише сп. "Анна".