Всички знаем какво представлява един ден, изпълнен с правене на неща, които не искаме и неправене на неща, които искаме. За повечето от нас това е ежедневие. Ежедневие са, също така, всички онези малки поражения, които претърпяваме в опитите си да подобрим хранителните си навици, да започнем да се движим повече, да бъдем по-толерантни и търпеливи личности. А възможно ли е да има връзка между първото и второто?
През 1996 година, Рой Баумайстер провежда един от най-жестоките експерименти, познати на съвременната наука. Заедно с няколко свои колеги от университета Case Western Reserve, той решава да провери възможно ли е да изчерпи волята на няколко десетки доброволци с подмолната употреба на шоколад.
inm.com
В първата част от експеримента Баумайстер затваря 67-те участника в помещение, изпълнено с уханието на прясно изпечени бисквити с шоколад. Не стига това, но малко по-късно той излага самите лакомства пред очите им. И докато част от хората получават привилегията да опитат от тях, на другите са сервирани прекрасни, апетитни, ароматни... репички. И те никак не са щастливи от този факт. Както отбелязват и самите учени в доклада от изследването, много представители на отбор "Репичка" "демонстрират явен интерес по отношение на сладките до степен, в която продължително се взират в тях и дори ги вземат в ръце, за да ги помиришат." Момент да си изтрия сълзата от окото...
Следва втора, привидно несвързана с първата, фаза. В нея участниците получават изнервящата задача да нарисуват сложна геометрична фигура с уговорката, че нямат право да отлепят молива от листа или да повтарят вече начертана линия. Те имат неограничен брой опити да се справят с това предизвикателство, което е без значение, защото то е преднамерено невъзможно. Ефектът от тази долна манипулация е доста показателен обаче.
Групата, която получава репички, полага далеч по-малко старание и се отказва много по-скоро от удостоените с шоколадови изделия, както и от третата, контролна група, присъединила се към изследването само за тази му част. С други думи, заставените да устоят на сладките и да консумират репи на тяхно място не могат да открият у себе си волята и търпението, необходими за преминаването през още едно ужасяващо изпитание.
inm.comТова привидно
глупаво изследване представлява своеобразна революция в света на психологията – самоконтролът е сила, която намира приложение в изпълнението на редица различни задачи и може да бъде изчерпан. На
него се основават близо 1 300 по-нататъшни проучвания, касаещи какво ли не – от потребителското поведение, през проблемите с диетирането, до най-различни престъпления.
Благодарение на тях теорията за "изчерпаемото его" се дообогатява и придобива много по-реалистични очертания. В момента, например, се знае, че волята се изразходва не само след упражняването на самоконтрол, но и след вземането на решения и проявата на инициатива. Някои нови данни подсказват, че този умствен ресурс може би има връзка с енергийните нива на тялото под формата на кръвна захар и гликоген. В тази връзка се търсят и алтернативни отговори на въпроса защо сме раздразнителни, когато сме гладни или болни. От друга страна пък има сведения, че самоконтролът може да бъде подобрен благодарение на редовна физическа активност, която сама по себе си действа изчерпващо както на волята, така и на енергията в краткосрочен план.
Това поставя пред нас една много обширна тема за размисъл и самонаблюдение. Животът често изисква от нас да ставаме в ранни часове, да се държим добре с хора, които иначе бихме цапардосали, да вършим неприятна работа и да се лишаваме от неща, които ни доставят удоволствие. Затова донякъде може би е естествено, че не можем да намерим в себе си силите да променим навиците си в една малко по-здравословна посока. Въпросът е какво можем да направим, за да си спестим много от ежедневните вампири на волята, за да пренасочим този ресурс за по-смислени цели...
Добави коментар