Хроника на укриваните факти: Гигантите от древността

Хроника на укриваните факти: Гигантите от древността

Детските приказки, легенди, древни книги и ръкописи вълнуват въображението ни с описанието на същества с гигантски размери. Големите скелети от археологически разкопки са безспорно доказателство за съществуването на гиганти.

Хора-гиганти са описани от историците на древността.

Арабски пътешественик Ибн Фадлан преди хиляда години говори за петметров скелет, видян от поданици на хазарския цар.

Руските древни хроники разказват за четириметров великан – богатир, който защитава отечеството на Куликовото поле.

Руските писатели Короленко и Тургенев разказват, че в музея на швейцарския град Люцерн са видели петметров скелет, намерен през 1577 г. от лекар Платнер в планинска пещера.

Историческите хроники също отразяват понякога информация за находките на необичайни човешки останки.

Големи скелети с дължина 215 см са открити по време на строителството през 1821 г. в САЩ в щата Тенеси, през 1885 г. в Пенсилвания.

През 1971 г. в Куинсланд фермер, орал нива, намерил голям фрагмент от човешка челюст с 5-сантиметрови зъба.

Но това не са най-големите скелети, открити досега.

През 1899 г. в Германия миньори открили вкаменелите останки на гиганти, високи почти 240 сантиметра.

В Австралия раса от гиганти, открити по време на разкопки, се получили нацванието "мегантроп". Мега хората са имали най-големите скелети, открити в континенталната част – почти три метра и половина. Достатъчно е да си представим челюст с 67 зъба, открита от учените през 1985 г.! Вярно, собственикът на такава челюст е живял преди доста време - преди почти девет милиона години.

В Китай също са открити такива мегачовеци. Фрагменти от челюстите и зъбите потвърждават факта, че те би трябвало да са високи около 3-3,5 метра.

Случаите на находки на отпечатъци на огромни стъпки не са рядкост. През 1979 г. в Сините планини е открит отпечатък от близо 60 сантиметра. Ако беше намерен скелет на "собственикът" на тези стъпала, тогава той би бил висок почти шест метра. А недалеч от Малгоа са открити три отпечатъка на стъпките на гиганта. 

През 1877 г. златотърсачи в Невада отрязват случайно с кирките си част от стъпалото с пищял и коленна чаша с кирки. Размерът – почти метър от коляното до стъпалота. Тоест, собственикът на костите би трябвало да има височина от 3,6 метра.

Големите скелети на хора са открити от германския учен антрополог Ларсън Кол. В Централна Африка, на брега на езерото Кьога, той изкопал масов гроб от 12 мъже, високи от 3,5 до 3,6 метра.

Има документални доказателства за откриването през Втората световна война в Полша на човешки череп, който е три пъти по-голям от обикновен череп.

В диамантените мини на Южна Африка през 1950 г. е намерена част от древен череп на 9 миилона години с диаметър 45 см.

През 2008 г. грузински археолози откриха скелет на триметров мъж в близост до град Боржоми.

През 2005 г. в Сахара са открити погребения на хора, които са имали достатъчно големи скелети, ръстът им надхвърлял два метра.

120 сантиметра човешка кост

В Турция е открита вкаменена 120-сантиметрова човешка кост. Собственикът на такъв крак е трябвало да е висок пет метра.

В Холандия през 17 век пък живяла жена с прякор "Голямата прислужница". Документираният й ръст е бил 254 см. През 19 век селянинът на витебската провинция Федор Махнов бил висок 285 см.

Хората с големи скелети съществуват и в съвремието ни, макар и много пядко. Дагестанският гигант от миналия век Осман Абдурахмянов бил висок 207 см, а французинът Рене Гигант 224 см, американецът Робърт Пършинг Уодлоу е висок 272 см, баскетболистът Хорхе Гонзалес 231 см. Турският фермер Султан Кесен - 251 см.

Множество артефакти доказват, че като "допълнение" към хората от гиганти е имало и огромни животни.

Техните скелети могат да се видят в музеи по целия свят. Огромен скелет на динозаври е открит в началото на миналия век в Африка. Той е  изложен в музея в Берлин.

Най-големите динозаври – диплодоци и футалогнозаври са надминавали размерите на съвременния гигантски син кит. Скелетът може да бъде видян в Музея по естествена история в Санта Барбара (САЩ).

Представителите на фауната също са били грамадни: кон-гигант от Белгия, кръстен Радар; грамадният голям заек, назован Еми, с дължина 1,5 см; мега свиня от Китай с обиколка на "талията" 2,3 метра и 84 см бивни.

Гигантските хора: истина или измислица?

Това не е пълен списък с мистериозни находки. Кои са тези хора? Древни лемурийци, атланти или дори раса от хора, непознати за нас? Може ли човек да обясни някак си гигантския си растеж?

Версия за изгубената цивилизация на атлантите

Хората-гиганти не са ли от мистериозната цивилизация на атлантите, която някои смятат за митична, а други за реално съществувала и загинала вследствие на природни катаклизми. Японските учени вече са открили на дъното на океана останките на цивилизация, подобна на Атлантида.

Изследователите предполагат, че именно тази цивилизация на гигантите е построила пирамидите не само в Египет, но и на цялата Земя. Общият брой на издигнатите от тях пирамиди достига над 600. Изграждането се извършвало в строго определена геометрична последователност. 

Целта на пирамидите била свързана с космическата енергия, използването на която все още не е познато за нас. По-късно друга цивилизация от хора, египтяните, започнали да използват пирамидите, като се кланяли на своите богове и фараони. Всъщност пирамидите са поредно доказателство, че расата на гиганти е живяла на Земята в древността.

Версия за гравитацията

Друга хипотеза гласи, че гравитацията на Земята в онези дни е била напълно различна, както и атмосферното налягане. В такива физически условия гигантските хора биха могли да живеят и функционират съвсем нормално. Изчезването им вероятно е свързано с глобална катастрофа.

Озоновият слой е бил много по-дебел преди потопа, като след него е останала едва една седма, смята германски изследовател.

Изтъняването на озоновия слой е довел до отслабване на защитата от слънчева радиация, което се отразило на растенията и животните и, естествено, при хората, твърди ученият.

Френският писател Денис Сора формулира подобна увлекателна версия. Разсъждавайки какво може да се случи, ако някое друго небесно тяло започне да се приближава към Земята, той стигна до извода, че ефектът от подобно събитие ще бъде рязко увеличаване на гравитацията на нашата планета.

Приливите и отливите биха били по-силни, което означава наводняване на земята. Друго, по-малко известно следствие от това състояние на нещата би било гигантството на растенията, животните и хората. Последният би достигнал ръст от 5 метра. Според тази теория размерът на живите организми се увеличава с нарастването на радиацията, в случая космическата.

"Увеличението на радиацията, включително космическото лъчение, вероятно дава два ефекта: причинява мутации и уврежда или трансформира тъканите.

Някаква илюстрация на теорията и ефектът на радиацията върху растежа могат да бъдат събитията от 1902 г. на остров Мартиника, където изригва вулканът Пеле, убивайки 20 000 души в Сейнт Пиер.

Точно преди да започне изригването, над кратера на вулкана се образува виолетов облак, образуван от гъст газ и водна пара. Той нарасва до безпрецедентни размери и се разпростира из целия остров, чиито жители все още не знаели за заплахата. вулканът изригнал внезапно, като погубил всички жители на гр. Сен Пиер, с изключение на един, който бил в затворническа килия, защитен от дебелите стени на затвора.

Биологичният живот на острова обаче започнал да се възражда по-бързо от очакваното. Растенията се възстановили, но сега били значително по-едри. "Кучетата, котките, костенурките, гущерите и насекомите станаха по-големи от всякога и всяко следващо поколение беше по-едро от предишното."

Френските власти слагат изследователска станция в подножието на обекта и скоро откриват, че мутациите при животни и растения са резултат от радиация от минерали, изхвърлени по време на изригването на вулкана.

Тази радиация засяга и хората: ръководителят на изследователския център д-р Жул Грейв пораснал с 12,5 см, а неговият асистент д-р Поуин – с 10 см. Установено е, че облъчените растения растат три пъти по-бързо и достигат нивото на развитие за шест месеца, за което при нормални условия са били необходими две години.

Гущер, който преди това достигал 20 см дължина, се превърнал в малък 50-сантиметров "дракон", а ухапването му, преди това безобидно, станало по-опасно от отровата на кобрата.

Странният феномен на аномалното увеличение изчезнал, когато част от тези растения и животни били транспортирани от Мартиника. На самия остров пикът на радиация е постигнат в рамките на 6 месеца след експозирането му на лъчението, след което неговата интензивност бавно започнала да се връща към нормалните нива.

Възможно ли е нещо подобно (може би в по-голям мащаб) да се е случило и  в миналото? 

 

ключови думи:
хора гиганти

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Овен
21 март – 20 април