Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата нощ в Северното полукълбо. Това е първият ден на астрономическата зима, но всъщност е и първият ден, в който светлината започва отново да печели "територия" пред тъмнината.
Хилядолетия преди нас предците ни са почитали тази най-дълга нощ като "рожденият ден на слънцето".
Неслучайно християнската църква празнува раждането на Христос Спасителя толкова скоро след зимното слънцестоене – най-подходящият момент да се роди Надеждата.
В различните краища на света, през различните епохи, хората са отбелязвали зимното слънцестоене по различен начин.
Всъщност май не е бил толкова различен, защото навсякъде – от Древен Рим до Скандинавските страни, от Полша до Пакистан, хората са палели огньове в чест на слънцето.
Така са вярвали, че "дават сила" на небесната звезда, която съвсем скоро ще им даде така нужната за живота светлина и топлина.
Разменяли са си храна, за да е следващата година плодородна.
В българската традиция Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден. Той символизира раждането на новото слънце.
Запалете и вие днес повече свещи в дома си. Нека светлината си проправи път в мрака, днес е рожденият ден на слънцето.
Добави коментар