Аз се прозявам, ти се прозяваш, всички се прозяват. Дори 11-седмичните бебета се прозяват още, докато са в корема на майка си! Защо се прозяваме обаче – питали сме се и преди. А сега подочухме, че хората подсъзнателно използват този рефлекс, за да компенсират негативите от реакциите на стрес. И така, нека видим доколко науката може да хвърли светлина по този вълнуващ въпрос...
Кога се прозяваме най-често – ами, щом сме изморени или веднага след ставане от сън. Поради тази причина всеки би определил прозявката като реакция, рефлектираща отпадналост или отпуснато състояние. Съвсем нормално, в подобни моменти сме далеч от мисълта за психическо напрежение.
Какво ще кажете тогава за обяснението, че когато е поставен под стрес, човек интуитивно се опитва да пресъздаде състояние на покой, като се прозява? Тъй като не сме способни да върнем времето назад, в случая можем да прибегнем единствено към манипулация на нервната система.
Последната, сещате се, трябва да се случи в наша полза. Но не как да е, а с помощта на дишането :) По време на стрес, то е учестено и накъсано, а количеството кислород, което поемаме, е намалено. Щом сме в покой, тъкмо обратното - дишаме равномерно и поемаме повече кислород.
Почиваме, отпускаме се, радваме се на живота, дишаме... Това тъй необходимо действие е свързано с функционирането на две системи - симпатиковата и парасимпатиковата, за които си говорихме съвсем наскоро.
Както вече добре знаете, те имат напълно противоположно действие, но се допълват. Едната работи, когато тялото ни е в активен режим, а другата действа, когато си почиваме. Когато вдишаме, ние "включваме" симпатиковата нервна система, когато издишаме – парасимпатиковата. Тъкмо там е и разковничето за успокояващата сила на прозявката – чрез дълбоко издишане, с което се характеризира тя, ние активизираме парасимпатиковия дял на нервната система.
Считаме, че "омиротворяването" на нервите чрез дълбоко издишане е едно разумно обяснение за релаксиращия ефект на прозявката. То звучи достатъчно правдоподобно, но в този процес парасимпатиковата нервна система вероятно взаимодейства с други системи, отговорни за функционирането на човешкото тяло.
В контекста на тази теория остава да отговорим и на още един въпрос: защо вдишването, като дейност на симпатиковата нервна система, не противодейства на успокояващото действие на парасимпатиковата система. Отворете и вие широко уши и очи, за да ни помогнете да стигнем до истината.
Дотогава можем дружно да изпробваме магическите прозявки, като зинем с усти тъкмо, когато положението стане напечено...
Добави коментар