Нека си го признаем: дауншифтингът е чудесно явление, но все още – доста рахитично развито в страната ни. Малко са тези от нас, които са готови да се откажат от работата си (която са извоювали с нокти и зъби), от градските удобства (не, че са безброй) и от цялата какофония около себе си (свикнали сме с шума), за да се оттеглят да живеят в малка спретната къщурка, извън града. Да гледат животни, да произвеждат храната си сами? Да, бе, да.
Не е лесно да забравиш, че си "ърбън" чедо :) Знам го. Затова няма да ви пращам на село за постоянно. Идете за малко обаче (надявам се да имате тази възможност, не бягайте от нея). Почувствайте живота там. Не е по-малко забързан, да ви кажа честно. Нито има по-малко работа. Напротив.
Обаче, със сигурност е някак по-спокойно. А шумовете са от различно естество – успокояващи са, сънливи. Говорът на вятъра, караницата на лястовичките, свили готините си апартаменти под стрехата, клюкарстването на кокошките, караокето на щурците... Няма по-релаксиращи мелодии.
Заслушайте се в тях и ще усетите как постепенно цялото градско напрежение във вас се стопява. Ама не стойте със скръстени ръце. Покопайте час-два, колкото можете. Тази дейност също е полезна за психиката ви, вярвайте.
Ей такива работи :) Селски. Искрено ви желая да ви се случват по-често. Иначе, винаги можете да си починете и във фен-страницата ни във фейсбук. Но няма да е същото, мда :)
Добави коментар