Вместо новогодишен обет...

Когато Нова година потропа на вратата, всеки е нетърпелив да я посрещне като една усъвършенствана версия на самия себе си. Това навярно винаги е било така, но напоследък все по-често намира формален израз в даването на т.нар. новогодишни обети.

Новото начало вдъхновява много от нас да си обещаят, че този път наистина ще спрат цигарите, ще започнат да спортуват, ще се обаждат по-често на близките си, ще променят хранителните си навици, ще започнат работа, която ги прави щастливи... Малцина са тези, които едва месец по-късно си спомнят дадената дума и наистина успяват да удържат на нея до края на годината. Трудно е да коментираме какви са точните причини, които стоят зад подобна последователност в поведението на хората, но фактите са налице.

Ето защо аз не вярвам в новогодишните обети. Ако човек е имал прозорливостта да осъзнае, че изповядва поведение, което не е добро за него самия, защо трябва да чака до края на годината, за да го промени? Защо именно преходът между 31 декември и 1 януари трябва да бъде натоварен с отговорността за случването на някакви неща, които зависят от нас самите?

Всички ние владеем силата да се променяме и я упражняваме целогодишно. Работата е там, че невинаги можем да си дадем ясна сметка с какъв успех го правим и вървим ли в желаната от нас посока. Може би защото имаме навика да забравяме откъде сме тръгнали и доста често страдаме от неспособност да погледнем отстрани на себе си.

Един от подходите, които най-много са ми помогнали в това отношение е нещо, което бихме могли да наречем "времева капсула". Това е една чудесна практика, която ще ви даде възможност да наблюдавате своето развитие като личност и да си направите съответните изводи.

За целта единственото, което се изисква от вас, е да седнете и да напишете едно писмо до бъдещото си новогодишно "Аз". Пишете му каквото намерите за добре, но се постарайте да обрисувате настоящата си реалност колкото е възможно по-детайлно. Мислете за това като за моментна снимка на съзнанието си. И помнете, че човекът, който ще прочете тези редове, няма да е същият като човека, който ги пише. Не се изкушавайте да предсказвате бъдещето, по-скоро наистина се постарайте да изразите какво е усещането да бъдеш себе си, тук и сега. Това може да включва:

• Списък с любимите ви неща. Кои са любимите ви филми, сериали, кinm.comниги, групи, активности, моменти, хора, ястия, заведения, постижения?

• Важни въпроси и чувства. Кои са големите въпроси, които си задавате днес? Какви емоции ви изпълват напоследък? Как се отнасяте към живота си и към заобикалящия ви свят изобщо? За какво сте благодарни?

• Цели и амбиции. Към какво се стремите? Как си представяте бъдещето към момента на отварянето на това писмо? А по-нататък?

• "Един ден на мен". Какво е ежедневието ви на работа и вкъщи? Кои са моментите от него, които ви правят щастливи? Кои са хората, с които общувате всеки ден? Има ли рутина, която ще ви липсва?

• Изминалата година накратко. Кои са нещата от 2011, които ще искате да съхраните и за в бъдеще? Кои са 10-те най-хубави и най-лоши неща, които ви се случиха тази година? Опишете последните 365 дни с едно изречение или дори с една дума...

• Поуки. Какво бихте посъветвали бъдещото си "Аз"? На какво ви е научил животът напоследък и не бихте искали да забравите никога?

Всяка една наша версия през годините разполага със своя собствена мъдрост. Често пъти именно възможността да се сблъскаме с изминалите си вярвания и нагласи може да вдъхнови промените, от които истински се нуждаем в живота си.

Днес е един от всичките прекрасни дни, в които можете да си осигурите тази възможност една година по-късно. Това, което искаме да ви пожелаем, докато чакате писмото си, е да постигнете всичко, което можете да постигнете. Никак не е малко, като се замислите :)