Движението е едно от онези неща, които приемаме за даденост, но всъщност е толкова сложно, че чак може да бъде притеснително. Замислете се за привидно елементарното действие по бъркане в носа - просто поднасяне на пръст към обонятелния ви орган, да? Но за целта мозъкът ви трябва да подаде команди към абсолютно всички мускули, управляващи сгъването и разгъването на китката, лакътя и рамото.
Всяка една от тези стави позволява различни видове и обхвати на движение. Китката ви има две потенциални равнини на движение - настрани и нагоре-надолу, така да се каже. Затова се казва, че тя има две степени на свобода. Предмишницата ви може единствено да се върти около себе си, което я прави с една степен на свобода, подобно на лакътя, който е способен само на сгъване и разгъване. Рамото обаче е яката работа и е надарено с три степени на свобода или с движение в три равнини.
Та, за да си бръкнете в носа, вие трябва да прецизирате степените на движение във всеки един от тези сегменти на ръката си, да изпружите пръст и да се погрижите това да се случи по координиран начин. Докато правите това, продължавате да поддържате баланс, така че да не залитнете нанякъде и движите очите си, четейки този текст. В рамките на броени секунди...
Добави коментар