Докато ние киснем в офиса и хвърляме чоп кой да отиде за сладолед преди да се е изсипал поредният дъжд, американците се опитват да преборят световната свинщина посредством най-софистицирани методи.
За да предотвратим настъпването на масова истерия, поясняваме, че световната свинщина не е разновидност на H1N1. Става дума за онази общочовешка неспособност да спреш да се тъпчеш с джънк, без да ти прилошее или без да изчерпаш складовите запаси на близкото магазинче.
Американците си ги знаете – добри и благородни хора. Често супергерои, но в случая – учени. От Корнелския университет в щата Ню Йорк. За своето проучване те хващат общо 98 колежани и ги поставят в една много типична житейска ситуация – пред телевизора с чипс в ръка. Важно е да отбележим, че опаковките на чипсовете са били от онези, цилиндричните, които позволяват на отделните чипсчета да се редят едно върху друго. И, че някои от тези чипсчета били оцветени в червено.
В първото изследване от експеримента червени били всяка седма или всяка четиринадесета бройка в кутия; във второто тази честота била увеличена съответно на всяка пета или десета бройка. Без да знаят защо част от съдържанието на чипса им е боядисано, учащите, получили "червените" опаковки, изяли около два пъти по-малко в сравнение с връстниците си, които се радвали на картофки с еднообразен цвят. В първия случай били погълнати средно по 20 и 24 бройки съответно от кутиите, където имало "маркер" на интервали от 7 и 14 къса. За сравнение, контролната група изяла 45. 14 и 16 пък били бройките във второто изследване, съпоставени с 35 при контролната група.
На всичкото отгоре участниците с шарения чипс имали много по-реалистична преценка за изконсумираното от тях количество. Докато контролните групи подценили порциите си с около 13 чипса, то "маркираните" доброволци познали с точност до ± 1 бройка.
Robin Wishna/Cornell Food and Brand LabНас ако питате, и ние бихме яли доста по-малко
от която и да било храна, оцветена в нехарактерен за нея цвят. Ако питате ръководителя на изследването Браян Уансинк обаче, повечето хора разчитат на визуални ориентири като дъното на купата или чинията,
за да спрат да се тъпчат. По същия начин, поставянето на контрастни маркери на определени интервали от опаковката разполагало с потенциал да пресече полуавтоматичния модел на хранене, който много
от нас изповядват. Уансинк е убеден, че по-нататъшното изследване да един такъв подход определено си заслужава средствата и усилията.
Сега, след като кутията със сладолед вече е празна, си мислим, че ученият може и да е донякъде прав. От друга страна се чудим кой ли пък производител на чипс (а и на каквото и да било друго) доброволно би въвел производствена технология, която ще накара клиентите му да ядат по-малко. Чудим се, също така, как би следвало да се адресира проблемът с чипсовете в пакетчета. Но тъй като не сме учени и никой не ни дава пари да правим привидно безумни изследвания, май ще се задоволим с киснене в офиса и евентуално – с още един чоп, този път за бира...
Добави коментар