Ако проявявате интерес към теорията и практиката на мотивационната комуникация, може би сте попадали на едно много любопитно твърдение. То гласи, че човек има нужда от поне шест напомняния, за да изпълни определена задача като хората. Още по-добре е, ако напомнянията бъдат перифразирани всеки път така, че да си увеличите шансовете да уцелите "езика", на който изпълнителят ще ви "чуе" най-ясно.
Нашата мисия, като сайт, насочен към рекламирането на здравословния начин на живот, е да комуникираме с вас така, че в максимална степен да ви мотивираме да вършите разни здравословни неща. Едно от тях е физическата активност. Затова и правим каквото ни е по силите, за да ви повтаряме по най-различни начини колко е полезно да се движите. Мотивационната теория обаче твърди, че има хора, за които потенциалните ползи от упражняването на дадено поведение не са толкова стимулиращи, колкото потенциалните вреди от неупражняването му. Затова днес ще се опитаме да сменим пословичния морков с пословичната тояга.
От едно известно време насам се знае, че заседналият начин на живот може да допринесе за развитието на сърдечно-съдови заболявания и диабет от втори тип. Голяма част от изследванията за оценка на този риск са били критикувани, защото се правят върху пасивни хора. Същите нерядко изповядват цял комплекс от вредни практики (в т.ч. лоши хранителни навици, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и др.), сред които е много трудно да се изолира и изучи единствено въздействието на заседналостта.
Ето защо си струва да се спомене публикуваният през миналия месец експеримент на Университета в Мисури, САЩ. За провеждането му учените използват един сравнително авангарден подход, който се състои в набирането на група физически активни хора и "обричането" им на пасивност.
В случая става дума дума за 12 души, които спортуват по около 30 минути и извървяват средно по 13 000 крачки на ден. Този си стил на живот участниците запазват само за три дни след началото на изследването и впоследствие променят коренно. Общият брой крачки, които извървяват на дневна база през следващите три дни, не трябва надхвърля 5 000. За целта те спират да спортуват, ползват асансьора при всяка възможност, поръчват си храна в офиса, вместо да се разходят навън и, общо взето, държат се като всеки средностатистически гражданин.
inm.comЦелта на учените е да разберат как подобна трансформация ще се отрази върху способността на телата им да контролират
нивата на кръвна захар и по-точно – тяхното рязко покачване след хранене, за което се знае, че има отношение към сърдечно-съдовите заболявания и диабета. Оказва се, че, докато са физически
неактивни, участниците демонстрират много по-високи пикове на серумната глюкоза, които нарастват с всеки следващ ден. Тези промени настъпват много преди възникването на каквито и да било външни
прояви на обездвижване (затлъстяване или влошаване на спортната форма).
Добрите новини са, че този ефект е бързо възвратим при възстановяване или започване на активен начин на живот. Лошите са, че при продължително упражняване на пасивно поведение, тялото може да остане с трайно влошени способности да регулира кръвната захар и това да доведе до редица заболявания в дългосрочен план. При това без значение дали човек е дебел или слаб. Ето защо е важно да се стараем да мърдаме под някаква форма, колкото и символична да е тя. Не да пробягвате парка надлъж и нашир всяка сутрин, просто да приветствате всяка възможност за движение.
Добави коментар