15-ти септември отново ще се състои и децата отново ще тръгнат на училище. Но този път – без тежест. Или поне това внушава надсловът на националната кампания "На училище без тежест". Тя е организирана от сдружение "Настоящи и бъдещи майки" с подкрепата на Министерство на образованието, младежта и науката. Инициативата поставя акцент върху борбата с гръбначните изкривявания при децата и правилния избор на раница. Съгласно нея учениците дори би трябвало да получат безплатно втори комплект учебници, който да ги чака в училище. Предполага се, че с тази мярка значително ще бъде занижен товарът, който малчуганите ще трябва да разнасят до учебното заведение и обратно.
Естествено, че имаме основание да бъдем загрижени и инициативни. Според официалната статистика 63% от децата в България са с гръбначни изкривявания или страдат от затлъстяване. Въпросът, който ни
занимава обаче е "Каква част от тези проблеми дължим на дизайна и теглото на съвременната ученическа раница?". Защото в последно време раниците не са станали по-неудобни, дори напротив. Нашето
поколение ходеше на училище, нарамило чанти с ортопедичността и тежестта на тухли четворки. И въпреки това нито бяхме толкова криви, нито толкова дебели. Но пък правехме сутрешни физзарядки,
играехме физическо и се развличахме с най-разнообразни форми на движение и спорт – неща, които за днешните деца са от пожелателно, дори научнофантастично естество.
Да, всички сме виждали как малките се превиват под тежестта на раниците. Ето ви едно предположение по въпроса – не раниците са прекалено тежки, а децата ни са прекалено слаби. И ние няма да им помогнем да станат по-силни, ако намалим тежестта на багажа им и го направим по-удобен. Последното нещо, от което се нуждаят малките, е още едно разтоварване. Те са си достатъчно разтоварени и именно това е причината за тяхната слабост. Принос за изкривяванията имат не толкова приблизително 60-те минути дневно, през които ученикът прекарва с товар на гърба, а всичко, което той прави и не прави през останалите 23 часа в денонощието.
Наша отговорност като бъдещи и настоящи майки и бащи е да престанем да третираме симптомите и да започнем да адресираме истинските причини за проблемите на децата ни. Нека обръщаме повече внимание върху стойката им и нека настояваме учителите също да следят за това. Нека ги мотивираме да тренират и спортуват, защото е видно, че на държавно ниво не съществува необходимата воля за въвеждане на адекватна система за физическо възпитание в училищата. Нека ги лишаваме от възможността да седят прекалено много. Нека, вместо скъпа раница, им купим колело. Нека ги изгоним навън да играят.
Нека не допускаме поредната безтегловна учебна година да се състои.
Добави коментар