Виж, мамо, мога и с двете ръце!

Учителката в началното училище боравеше с показалка, която служеше за показване на разни интересни и не чак толкова интересни неща, но и за още нещо. Това нещо бихме могли да определим като "вкарване на левичари в десния път". Още тогава се питах защо има хора, които са орисани на пердах с показалка по очевидно грешната ръка. Сега вече поне не бият. Сега мъмрят,... но както и да е.

Факт е, че левичарите са малцинство. В свят, доминиран от десничари, много от масово произвежданите уреди, инструменти и пособия са проектирани по изключително дискриминативен начин. В редица европейски езици думата за "дясно" е и думата за правилно или право, в смисъла на справедливо. Думата за "ляво", от своя страна, може да означава слаб, непотребен, странен или дори престъпен. В Югозападна Азия лявата ръка се счита за "мръсна", тъй като се използва при ходене до тоалетна и рискувате сериозно да възмутите местното население, ако се опитате да се храните със същата.

9 от 10 човека, които ще "цъкнат" на този материал, ще го направят с дясната ръка. 8 от тях най-вероятно използват десния крак за водещ по време на ходене, скачане, ритане, каране на сноуборд и други преобладаващо "крачни" дейности.

Истинските причини за подобно неравномерно разпределение все още не са изяснени. Съществуват много версии, някои от които търсят обяснение в гените, други – в хормоните, трети – в мозъчни увреждания по време на раждането и т.н.

Истината е, че левичарите, бидейки сравнително малко, имат своите предимства. Особено в спортен контекст. И най-вече в спортове, при които има единоборство (двама индивидуални противника).

Обстоятелството, че десничарите са свикнали да играят срещу себеподобни, ги поставя в изключително неловко положение, когато трябва да се изправят срещу някого, когото при други обстоятелства биха нарекли просто "левак". Тогава топката лети от неочаквана посока, всеки удар им се струва коварен и изобщо – положението е трагедия. Левичарите се чувстват далеч по-добре в подобна ситуация, тъй като са свикнали да се занимават с хора, които доминират отдясно.

Всъщност, определението "доминация" е неточно. Крайниците от двете ви страни, независимо дали сте левичар или десничар, играят еднакво важни роли в ежедневния ви живот и спорта. Едната си половина използвате за задачи, които изискват повече сила, сръчност и координация, но другата служи за осигуряване на стабилност и опора. За да ритнете с единия крак, трябва да стъпите здраво на другия. За да си изядете културно пържолата, ще ви се наложи да я фиксирате с вилицата и да я нарежете с ножа.

В крайна сметка, най-добре щеше да е, ако всички бяхме родени амбидекстри (т.е., ако си служехме еднакво добре и с двете страни на тялото). Някои хора принудително придобиват известна степен на амбидекстрия след счупване на по-сръчния си крайник. Имаме познати, които и до ден-днешен са изключително благодарни за оня месец, прекаран в гипс. Те са облагодетелствани в спортовете, с които се занимават, и са независими в ежедневието си по един много завиден начин.

А пречи ли ни нещо да бъдем като тях? Това не означава да прекараме следобеда в опити да се пребием, естествено. Има си много по-интелигентни и приятни методи, с част от които понастоящем експериментирам и резултатите стават все по-добри и по-добри. Ето и някои от тях:

• Сигурно ви предстои лятна ваканция. Тогава няма да имате чак толкова спешни задачи и спокойно можете да използвате това време, за да се държите като левичар или десничар, респективно.

• Дори и да не сте в почивка, опитайте поне веднъж дневно да се храните с "другата" ръка. Мийте и зъбите си с нея.

• Водете си неслужебните ръкописни бележки с по-несръчната ръка. Не се притеснявайте, ако в началото не можете да разчетете списъка с покупки, който току-що сте си написали.

• Изрязвайте първо ноктите на по-силната ръка. Правете го с ножичка и не забравяйте пиличката, хахаха!

• Включете повече унилатерални движения (с една ръка или на един крак) в тренировъчната си програма. Винаги започвайте серията с по-некоординираната си половина. Не редувайте повторения отляво и отдясно, а първо изпълнете цялата си серия от едната страна и чак след това – от другата. Така ще дадете сигнал за приоритет на централната нервна система.

• Ако единият ви крайник е чувствително по-слаб от другия (повече от 20% разлика в силата), за него можете да правите по една допълнителна серия от съответното упражнение.

• На упражненията, които изискват стабилност в даден крайник (стоене на един крак, статично поддържане на тежест с ръка над главата и др.), тренирайте първо по-координираната си страна. Тя има нужда от повече стабилност по подразбиране.