Да, убедихме се, че има няколко места по земята, които просто са извънземни. Такъв е и случаят с Маджарово. Не си мислете, че там през туристическия сезон прехвърчат летящи чинии и се наблюдават паранормални явления. Но природата! Природата на този малък град и неговите околности оформя един микрокосмос с уникални за страната ни външен вид и обитатели.
Отново пътуваме из опустелите източнородопски пътища. Денем по пътя виждаме стада крави, овце и кози, нощем очите ни се плъзгат по гърбовете на елени, диви котки, зайци и лисици, които бързо пресичат пътя и се шмугват в гората.
Спуска се вечер. Малко преди да влезем в Маджарово, от двете страни на шосето изскачат скали с необикновена форма и червеникав отенък. Изглеждат едновременно одухотворени и много самотни. Вляво от пътя, в ниското, съзираме коритото на златоносната река Арда, където група мързеливи крави пасат и пият вода.
Признавам, че табелките наоколо не са красноречиви и поради тази причина вместо да влезем в градчето, погрешка излизаме от него транзит. За щастие прибираща се към дома си пастирка ни показва правилна посока. Тази вечер планът е да спим на брега на Арда. Там, разположен на каменистия плаж, има къмпинг, за който бяхме чели само хубави неща.
Влизайки през вратата на къмпинга ни посрещат пазачите му – две приятелски настроени кучета, които патрулират около мястото цяла нощ. Освен тях и нас няма друга жива душа тук – останал е само боклукът на последните посетители. Но това няма никакво значение, тъй като гледката – дългият плаж, смрачаващото се огромно небе, кроткият бяг на водата и мирисът на дървета, поглъщат цялото ни внимание.
Тази нощ заспиваме като бебета под звуците на кукувичи зов и песен на други птици. Едва по-късно разбрахме, че ако бяхме нощували тук нощ по-късно, щяхме да се събудим стреснати и чисто мокри от освободените води на Ивайловградския язовир. Но на сутринта ние съвсем безгрижно събираме вълшебно оцветени речни камъни, газим във водата и зяпаме непознатата черна птица (както се оказа после – изключително редкият черен щъркел)...
Руслана Русева
След минути на мързел отиваме към Призодозащитния център на града. За там знаем, че местни водачи организират лекции и разходки из местността и ще ни покажат гнездящите в споменатите скали лешояди. Честно, преди да разбера за това място, никога не бях предполагала, че застрашените от изчезване в световен мащаб бели и египетски лешояди могат да имат нещо общо с България. Все си представях, че тези птици живеят само на алпийски височини и по пустинните и полупустинни местности.
Младите ни водачи от Центъра с внимание ни посрещат и ни разказват, че акцията по спасяването на белоглавия лешояд тук е започната в края на 80-те години на миналия век от група студенти от Тракийския университет. По онова време младите ентусиасти обикалят стопанствата и събират трупове на говеда, за да ги използват за захранка на птиците. С това те целели да създадат условия за живот на редките лешояди в този край.
И за щастие, планът им успял! Сега в Маджарово идват хора от цял свят, за да видят гнездящите колонии египетски и белоглави лешояди. Според някои европейски посетители, цифрата на тези птици в местността е наистина внушителна за Стария континент.
Спасените лешояди обаче далеч не са единствената гордост на местните природолюбители. Те ни разказват за други източнородопски резервати, обитавани от по-едри хищници, като вълци и глигани, както и за красиви ендемитни растителни видове.
Радваме се, че именно на територията на прекрасните Източни Родопи съществуват и се полагат грижи за редки и застрашени от изчезване животни. Това ни дава надежда, че и занапред хората ще бъдат достатъчно мъдри, за да обичат и пазят природата, от която всички сме произлезли. За един кратък виртуален тур из магическото Маджарово, заповядайте в галерията.
Добави коментар