Шейните летят и през лятото...по асфалт!

По нанадолнището пред мен, огрени от късното слънце, профучават шейни на колела. В понамален състав, заради лятната ваканция, ме посрещат Симеон, Гълъбин, Боби, Лили, Здравко и Сиси.

Един от председателите на Българската федерация по шейни на улеи и естествени трасета и шеф на клуб по спортни шейни "Дега" - Любомир Боцев, ми подава ръка. Макар да се виждаме за първи път, разговаряме като добри приятели за този спорт...

Би ли ми разказал повече за шейните на естествени трасета? Честно казано, не бях чувала за тях, преди Симеон да ми спомене...

Естественото трасе сега е асфалтова настилка – така тренираме, когато няма сняг. Освен съществуващите два завоя на пътя тук сме поставили и автомобилни гуми, около които описваме S-образни завои.

Иначе под естествено трасе се разбира снежна местност, оформена от съществуващи пътеки в планината. То се огражда с дървени или пластмасови мантинели, но ние правим такива от сняг поради липса на средства. При естественото трасе не се създават изкуствени завои, наклони или неравности. Като алпийска дисциплина този спорт се практикува в специално изградени улеи.

Шейните представляват едноместни или двуместни дъски с ножове отдолу (сега заменени от колела, поради характера на терена). Продължение на основата са два рога, съединени чрез ремък, с който се управлява шейната. Отстрани на дъската са разположени дръжки. За да има по-голяма аеродинамичност при правите отсечки, каращият в легнало положение състезател пуска ремъка и се хваща за тях, като насочва шейната единствено с тялото си.

Но, за да управляваш шейна, плъзгаща се с висока скорост, е нужна и сила, и добра координация. Какви качества още изискват спортните шейни?

Скоростта, която шейната развива сега, на асфалта, е около 50 км/ч. Но при спускане в зимни условия тя достига между 120-140 км/ч. На първо място, трябва да умееш да преодоляваш страха си от това, че можеш да изгубиш контрол, да се нараниш. След това идват силата, чувството за координация, бързите реакции, контрола над тялото, съобразителността...

Значи в клуба ти тренират едни смели и силни млади хора. Всъщност, би ли ми казал няколко думи за "Дега", за момичетата и момчетата, които работят с теб?

Нашият клуб е най-младият измежду осемте, занимаващи се със спортни шейни в България – съществуваме от 6 години. Тук няма възрастова граница, която да определя дали си подходящ, или не, за да се занимаваш с шейни. Мен например по този спорт ме запали синът ми – той караше шейна години, преди да основем "Дега", а сега вече печели републикански състезания. При нас тренират и деца, и юноши – всички, на които това спортно предизвикателство им допада. Попитай Лили, например, като момиче, защо кара шейна.

Лили: А какво ми пречи да карам? Правя го просто, защото ми харесва.

Любомир продължава: Единственото условие да се присъединиш към нас е желанието. После към този спорт се развива истинска страст. Ние не събираме такси от членовете си, освен за задължителната застраховка. Който иска, просто идва и кара с желание.

И понеже наистина виждам огън в очите на тези хора, оставям Любо и се отправям към Гълъбин – неговият син.

Габи, разбрах, че караш спортна шейна от години и даже печелиш републикански купи. Мислиш ли, че можеш да се развиваш и занапред?

За съжаление министерството не отделя достатъчно средства, за да създаде по-добри предпоставки за развитие на този спорт у нас. Федерацията няма средства, за да ни финансира. При добро представяне на състезания отпуска пари ДАМС, но те не са достатъчни за закупуване на цялата необходима екипировка. Разчитаме основно на спонсори. Подпомага ни и Международната федерация по спортни шейни. На клуба ни са нужни нови шейни, специални за този спорт екипи, ръкавици и обувки.

По света пистите за спортни шейни се трасират от машини, а ние ги оформяме сами – утъпкваме снега с крака и лопати, заледяваме повърхността им с изворна вода. Но въпреки това съм убеден, че шейните на естествено трасе имат бъдеще в България. Всички от "Дега" сме много запалени по тях и имаме хъс, а това е най-важното.

В момента завършвам НСА, специалност треньор по спортни шейни. Мисля да вложа всичко, което умея и имам, за да подобря незадоволителните условия, в които тренираме. Национален шампион съм, имам две участия в Световни купи, на които се класирах 17-ти, а през февруари тази година станах 20-ти (предвид условията, в които тренираме, това са доста добри резултати) на Световното първенство по спортни шейни в Умхаузен, Австрия. Мисля, че за нас това е само началото.

Правите всичко с огромен хъс и желание... А каква физическа подготовка е нужна на състезателите?

Нужни са упражнения за развиване на всички качества. Освен тренировките за обща физическа подготовка с уреди и повечето познати фитнес и бодибилдинг упражнения, има и специфични упражнения, като стискане на мека топка с крака, докато не я доведем в твърдо състояние, опъване на завързани за шведска стена ластици от седнало положение, имитирайки старт, и много други.

Скачаме на батут, правим спринтово и кросово бягане, серия кълба, за да подобрим координацията... Изключително важна е тренировката на корема, защото той се явява главната опора при управление. Акцентираме и на заздравяването на вътрешната част на бедрата.

Когато няма сняг се спускате с шейни на асфалт край Кремиковци. Днес сте на велоалеята в Южния парк. А през зимата?

На Витоша, в близост до хижа "Звездица".

Колко души в страната ни се занимават с този спорт?

Според мен състезателите в момента наброяват над 100 души. Целта на Федерацията е да развива спорта и в други градове, освен София, но за съжаление няма достатъчно средства.

Пожелавам на теб и на останалите от отбора да постигнете успехите, към които се стремите.

Като за финал (но само засега) отивам и при капитана на отбора – Симеон Арнаудов, от когото разбрах за първи път, че този екстремен спорт съществува.

Монка, искаш ли да добавиш нещо?

По-скоро бих искал да пожелая нещо: Сбъднете своите мечти със спортните шейни! :)

Аз пък искам да благодаря на Симеон, Любомир, на момичетата и момчетата, които в този ден ме повозиха на шейна, омагьосаха ме с любовта си към този спорт и ме направиха част от от невероятната атмосфера на клуб "Дега".

Пожелавам и на вас възможно най-скоро да опитате тръпката от скоростта и усещането за контрол над машината, но в зимни условия. Все пак, хижа "Звездица" е близо, а след няколко месеца ще имаме и зима...