Интересуващите се от здравословен начин на живот и особено спортуващите много добре знаят колко важно е хидратирането за нормалното протичане на жизнените процеси, атлетическите постижения и възстановяването. В тази връзка през последните години се появиха изключително много и различни мнения относно препоръчителния прием на вода. Редица от тях внушаваха, че трябва да "гоним" определен дневен норматив без значение дали си мислим, че сме жадни или не. В противен случай рискуваме да навредим на здравето и спортните си постижения. Ето защо, мнозина биха определили публикацията на професор Тим Ноакес в Annals of Nutrition & Metabolism като еретична. В нея докторът по спортна медицина по доста убедителен начин излага тезата, че приемът на вода, дори и по време на маратон, трябва да се ръководи от чувството за жажда:
-
Пиенето на вода по инстинкт може да доведе до лека дехидратация, но тя не се свързва със здравословни рискове.
-
Човешкото тяло разполага с воден резерв от около 1-2 литра, който не се нуждае от непосредствено възстановяване по време на тренировка или състезание.
-
Няма данни, че високият прием на вода води до по-добри спортни постижения.
-
Не съществува зависимост между приема на течности и риска от топлинен удар (стига да не става дума за сериозно обезводняване).
-
За последните 20 години не съществуват документирани случаи на увреждания или смърт от дехидратация при атлети. За сметка на това, има поне 12 смъртни случая в резултат от хипонатриемия и енцефалопатия, свързани с прекомерния прием на вода по време на физическа активност.
-
Инстинктивната консумация на вода е в състояние да поддържа телесната хидратация в нормите.
-
Атлетите, които губят най-голям процент от телесното си тегло по време на състезание обикновено финишират първи.
-
Приемът на вода трябва да се ръководи от чувството за жажда, но не бива да надвишава 800 милилитра в рамките на един час.
Всички твърдения са подкрепени с изследвания и данни от личния състезателен и житейски опит на доктор Ноакес. Логиката на професора е, че "науката все още не познава добре питейните навици по време на състезание. Нужно е далеч по-задълбочено изследване на явлението, преди да бъдат давани догматични предписания, противоречащи на здравия разум, наличните научни данни и случващото се в реалния живот."
С още по-голяма сила това би трябвало да се отнася за хората с ниска физическа активност или тренират несъстезателно. Много от нас приемат течности в прекомерни количества "заради спорта" и с надеждата, че по този начин правят нещо добро за себе си. Дори това да не окаже осезаеми негативни последствия върху организма ни, то едва ли работи в наша полза. От друга страна, има хора, които игнорират сигналите за жажда на тялото си и в края на деня си лягат с главоболие, поради причината, че са изпили повече кафе, отколкото вода. В крайна сметка, това, от което имаме нужда е балансиран подход, който се уповава на здравия разум и повече доверие в собствените си инстинкти.
Добави коментар