Сексът и домакинските задължения са може би две от темите, по които твърде често не можем да постигнем съгласие с половинката. Много пъти изказвания от сорта на "Тази вечер е твой ред е да измиеш чиниите!" и "Възнамерявам да прекарам близките 2 седмици с главоболие" оставят семейната хармония да се клатушка на ръба на дълбока пропаст.
За всеобща най-голяма изненада се оказва, че тези теми са много свързани и могат да бъдат в основата на една процъфтяваща връзка.
Не само логиката, но и науката подсказва, че с колкото повече домашни задължения се нагърбва един мъж, толкова по-щастлива е неговата възлюбена. През 2000 г. Coltrane установява връзка между ангажираността на силния пол в домакинството и щастието, което цари в същото това домакинство. Още по-рано (1995 г.) Call и колеги откриват зависимост между степента на съвместно щастие и честотата, с която двойките си засвидетелстват това по съвсем недвусмислен начин.
И ако повече домакинска работа = повече щастие, а повече щастие = повече секс, то би трябвало повече домакинска работа = повече секс. За съжаление, нито едно от споменатите изследвания не намира директна причинно-следствена връзка, а само асоциации. Но пък това не пречи на силния пол най-накрая да проучи как се включва прахосмукачката и да се сприятели с нея за известно време. Не, не и в онзи смисъл! Това е крайна мярка, само в случай, че вашата дама не се озове в крайна готовност при вида на безупречно почистеното семейно гнездо.
А, за да не пренебрегнем нежния пол, ще се поровим още малко в научната работа.
Всички знаем, че въпреки напоследък засиленото участие на мъжете в домашните задължения, последните си остават предимно "женска работа". При това положение би било доста разумно да предположим, че на дамите им остава доста по-малко време за други неща, нали? Не съвсем. Господата с белите престилки и титлите (Gager и Yabiku, 2010) откриват, че колкото повече битовизми отмята една жена, толкова повече секс съумява да прави тя някъде там, между другото.
Не ни остава нищо друго, освен да седим и да се почесваме в недоумение. Дали пък няма нещо възбуждащо в бърсането на прах и изхвърлянето на боклука? Или може би по този начин набираме инерция за вечерта?
Както е казал добрият чичко Нютон, в една затворена система (домакинство, един вид) дадено тяло (мъжко или женско) запазва състоянието си на праволинейно (или не съвсем праволинейно) равномерно движение докато не се приложи външна сила (главоболие, сериал, футболен мач или друго).
Добави коментар