Елементарности, ще кажете. Дори и малките деца знаят, че бебетата ги доставя щъркелът. Всъщност, това май го знаят само малките деца. А вие сте тествали другата версия, палавници такива!
Но откъде-накъде сме избрали да хвърляме благопристоен прах в очите на малките именно с помощта на Чичо Щъркел? Всъщност, това пернато се асоциира със семейството и челядта от векове. В старогръцката митология щъркелът е въплъщение на омагьосаната богиня Герана, която вечно търси своето дете. Според легендата, Герана се омъжила за пигмей и му родила син. Герана била обаче много красива и това предизвикало яростта на богинята Хера, която я превърнала в щъркел. Пигмеите отвлекли сина ѝ. Това станало причина Герана ежегодно да отлита на юг в търсене на своето бебе.
В египетската митология пък, едната от петте души на египтянина (Ба) често се изобразява като щърк. Завръщането на тази птица символизирало завръщането на душата – време, по което човек можело да бъде съживен. В норвежкия фолклор щъркелът представлявал символ на семейните ценности и взаимната отдаденост. В не една митология въпросните прелетни птици се използват и като олицетворение на плодовитостта и моногамния брак, тъй като се счита, че след загуба на партньор, те остават сами до края на живота си (което всъщност не е така).
А същинската история за щъркела, който носи на двойката новороденото им дете, предполагаемо е възникнала преди няколко стотици години в Германия. Това се дължи на естественото поведение на тези птици. Знаете, че всяка есен те отлитат на юг и се завръщат по нашите (европейски, така да се каже) земи и свиват гнезда напролет (март, април). Бебетата, родени по това време, обикновено са заченати през месец юни на предходната година. Или по-точно в края на юни, когато са се чествали езическите фестивали на брака и плодородието във връзка с лятното слънцестоене. Тогава много двойки са сключвали бракове или просто неформално са консумирали взаимните си симпатии, което по онези времена често е водело до производството на бебета. След това щъркелите са отлитали на юг, а с прибирането им са се появявали и въпросните деца. Оттам и приказката "щъркелът го донесе". Това, в комбинация с дълбокото загнездване (игра на думи, знаете как е) на птицата в местните митове и легенди, вероятно има принос за полагането на основите на тази "цензурна" версия за човешкото размножаване.
През ХІХ век Ханс Кристиан Андерсен популяризира в свой кратък разказ легендата за два щъркела, които прелитат над малко селце и биват замеряни с камъни от едно момче. Тяхното отмъщение идва под формата на мъртво бебе, което те откриват и донасят пред прага на къщата му. Във версията на датския писател щъркелите вземат спящите бебета от едно блато и ги разнасят на семействата с добри деца. В друга сравнително известна алтернатива на баснята птиците взимат т.нар. щъркелови камъни от пещери и ги донасят до дома с кошница на гърба или във вързоп, закачен на клюна. Същите тези камъни оживяват в бебета, след като бъдат оставени на майката или пуснати през комина.
Историята вероятно се разпространява и заради леко странната човешка потребност истината за "птичките и пчеличките" да се потулва от невинния детски ум за колкото се може повече време. По андерсеново време сексът е бил особено деликатна тема, но дори и днес много хора вярват, че трябва да пробутват на малките какви ли не дивотии, ако случайно неудобният въпрос бъде зададен "твърде рано". Вие имате ли си своя версия или смятате, че трябва да можем да водим открит диалог по тези въпроси? Споделете с нас във фейсбук :)
Добави коментар