Наскоро водих един тренинг. Казваше се "Сбъдване на мечти на Новолуние - Привличане на мечтания партньор". След една от практиките правихме медитация и писахме желания - както се прави на всяко Новолуние.
Докато четохме желанията, открих, че част от хората не правят разлика между "партньор" и "половинка".
Понякога не е важно какво, а как го казваш. Защото всяка дума носи своята вибрация. И колкото повече си предтставяш нещо, толкова повече го привличаш към себе си. Все едно го теглиш с невидимо въже.
И в един момент – не щеш ли половинката идва в живота ти. Да, ама не на бял, ами на черен кон. После се оказва, че не е кон, ами катър. А накрая излиза магаре. И после пак стигаме до горския лабиринт пред двореца – и пак задаваме въпроса къде е принца?
Принц няма. Поне не извън приказките. Или поне не повече от шепа свободни в света. И не е никак лоша идея да си избием думата "половинка" изобщо от речника. Освен ако не си поръчваме наливно вино. Например.
Хората са наши партньори. Ние сме две завършени личности. И всеки поотделно си има своя живот. И да, какъв ужас – можем да го живеем добре и поотделно. Всеки си има приятели. Работа. Интереси. Но заедно сме нещо като 2 атома водород и един атом кислород.
Поотделно пълноценни, но когато сме заедно образуваме нещо още по-стойностно и красиво, изпълнено с живот и енергия – като водата например.
А относно "половинките"- те са все още някак празни и незавършени. Неготови да срещнат партньор. Да дадат достатъчно любов първо на себе си. Да се "долеят" със съдържание, осъзнатост, прошка и мъдрост. Да "изсипят" малко болка, злоба и обида.
И замислете се колко "половинки" се опитват да живеят заедно като "едно цяло"? И колко партньори вървят напред заедно, доливайки всеки ден любов, мъдрост и подкрепа.
Все още ли мечтаеш за твоята "половинка"?
Добави коментар