Картинката е тази: една трета от храната в света завършва своя жизнен път на бунището, при това без да е минала през храносмилателната система на човек или животно. Според един нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, изхвърлените хранителни продукти са
отговорни за излъчването на неимоверно количество парникови газове. Ако трябва да бъдем конкретни, става дума за 3,3 гигатона емисии – количество, достатъчно да класира разхищението на храна като
третата "държава" в света по този показател.
FAO
Да, баба ви е била много права, когато е настоявала да си изядете всичко. Тук обаче не става дума единствено за изхвърлените остатъци от обяда ви. Истината е, че над 30% от храната се разваля още преди да бъде прибрана от земеделците (FSC1), а над 20% губи годност по време на съхранение (FSC2). Значителна е загубата при преработката и дистрибуцията (FSC3, FSC4).
Що се отнася до продуктите, които се съсипват благодарение на безотговорността на крайните потребители, те се характеризират с най-сериозен въглероден отпечатък. Това е така, понеже докато достигнат до масата, тези изделия са акумулирали емисии от производство, събиране на реколтата, преработка и дистрибуция. Погледнато иначе, изхвърляйки закупената от вас храна, вие похабявате и всички ресурси, които са били употребени, за да достигне тя до вас.
И както може да се очаква, някои храни генерират повече емисии от други. Изхвърлените плодове, например, имат сравнително малко съотношение фира (синьо)/излъчен въглерод (червено). Съотношението при месото е доста по-високо, което това се дължи на въглеродно-интензивното му производство, особено що се отнася до говеждото месо.
Разглеждайки приноса на различните световни региони, става ясно, че на първо място стоят индустриализираните азиатски държави (Китай, Япония, Южна Корея). Европа се класира на трето място
след тях и страните от Южна и Югоизточна Азия.
FAO
Същите резултати, анализирани на глава от населението обаче, изглеждат по малко по-различен начин. Оказва се, че неизядената храна, която се пада на един жител на Северна Америка или Океания,
надминава индивидуалното разхищение в индустриализирана Азия. По този критерий европеецът пак е на трето място.
FAO
Разбира се, въглеродните емисии не са единственият начин, по който неусвоените хранителни калории убиват околната среда. Според доклада, неусвоената храна в световен мащаб коства на планетата количество вода, достатъчно да напълни три пъти второто по големина сладководно езеро в Централна Европа – Женевското. Това са близо 250 кубични километра.
Очаква се до 2020 година световното население да достигне 8 милиарда души. Някои специалисти са на мнение, че един ден само биотехнологиите ще ни спасят от гладна смърт. Факт е, обаче, че дори понастоящем се произвежда достатъчно храна за изхранването на 12 милиарда души. Ако намерим начин да не съсипваме толкова много от нея, вероятно няма да е чак толкова лошо.
Заявете позицията си на: https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар