Шумът в ушите – трябва ли да ни притеснява?

Шумът в ушите (или тинитус) е възприемането на звук, който няма външен източник. Шумът в ушите е често срещан, като проучванията изчисляват, че 10 до 25% от възрастните са изпитвали такъв. Децата също могат да съобщят за тинитус.

Шумът в ушите обикновено се описва като звънене, но някои чуват звуци, рев, бръмчене, звънене, бръмчене, рев, подсвиркване, щракане, съскане или скърцане. Това се определя като фантомен звук. Някои съобщават за фантомни звуци в едното ухо, в двете уши и в главата си. 

Звукът може да е мек или силен и може да бъде нисък или висок. Понякога движението на главата, врата или очите или докосването на определени части от тялото може да предизвика симптоми или временно да промени качеството на възприемания звук. 

Повечето случаи на шум в ушите са субективни. В редки случаи звукът пулсира ритмично, често в такт на сърдечния ритъм. В тези случаи лекарят може да чуе звуците със стетоскоп и ако е така, се счита, че това е обективен шум в ушите. Често обективният шум в ушите има идентифицирана причина и е лечим.

При деца и възрастни шумът в ушите може да се подобри или дори да изчезне с течение на времето, но в някои случаи се влошава. Когато шумът в ушите продължи три месеца или повече, той се счита за хроничен.

Обикновено шумът в ушите не е толкова тежък, за да попречи на ежедневието, но може да въздейства на настроението, концентрация и съня. В тежки случаи шумът в ушите може да доведе до тревожност или депресия.

В момента няма лечение на тинитуса, но има начини за намаляване на симптомите, пише Puls.bg. Често срещаните подходи включват използването на устройства за звукова терапия (включително слухови апарати), поведенчески терапии и лекарства.

Възможни причини за шум в ушите

Шумът в ушите рядко се свързва със сериозен медицински проблем. В повечето случаи причините за шума в ушите остават неясни. Въпреки това той се свързва със следното:

1.    Излагане на шум. Много хора съобщават за шум в ушите, след като са били изложени на силен шум на работното място или на спортно събитие или концерт. 

2.    Загуба на слуха. Загубата на слуха, която може да бъде причинена от фактори като стареене или излагане на силен шум, е силно свързана с шум в ушите. Някои хора със загуба на слуха обаче никога не развиват тинитус.

3.    Лекарства. Шумът в ушите може да бъде страничен ефект от приема на определени медикаменти, особено ако се приемат във високи дози. Лекарствата, свързани с тинитус, включват нестероидни противовъзпалителни средства, някои антибиотици, противоракови, лекарства против малария и антидепресанти.

4.    Ушна кал или ушна инфекция. Запушването на ушния канал от ушна кал или от течност от ушна инфекция може да предизвика шум в ушите.

5.    Наранявания на главата или шията. Нараняването на главата/шията може да увреди структурите на ухото, нерва, който пренася звукови сигнали към мозъка, или области на мозъка, които обработват звука.

Една водеща теория е, че шумът в ушите може да възникне, когато увреждането на вътрешното ухо промени сигнала, пренасян от нервите до частите на мозъка, които обработват звука. 

Други доказателства показват, че анормалните взаимодействия между слуховата кора и други невронни вериги могат да играят роля при шума в ушите. Слуховата кора комуникира с други части на мозъка, като частите, които контролират вниманието и емоциите, а проучванията показват, че някои хора с шум в ушите имат промени в тези неслухови мозъчни региони.