Мисля, че отдавна не съм ви занимавал с гадости, което си е отвратителен пропуск от моя страна. Е, днес рязко ще наваксаме с материала, защото ще си говорим за мумиите и тяхното приложение в медицината. Разтъркайте очи, отворете ги широко и отново прочетете предното изречение. Приложение на МУМИФИЦИРАНИ ТРУПОВЕ В МЕДИЦИНАТА. Да.
Добре, че е било отдавна – някъде между ХІІ и ХVІІ век всеки уважаващ себе си аптекар винаги е трябвало да има под ръка прах от мумия. Ако се чудите как се получава прах от мумия, доверете се на интуицията си и просто вземете мумифицираните останки на някое бивше човешко същество и ги стрийте хубавичко. Ето, че сте готови за лечение!
Едно време са използвали така придобитите субстанции за третирането на какво ли не – от незначителни здравословни несгоди като главоболия, до по-сериозни състояния като стомашни язви и дори тумори. За разочарование на по-езотерично настроените, евентуалната ефективност на този способ не се дължи на някакви метафизични глупости, които можем да си измислим, а на специалните свойства на минералната смола.
Естествената минерална смола, добивана от Мъртво море, е била едно от най-популярните и универсални лекарства в древността. Още Плиний Стари описва нейните свойства и твърди, че е особено подходяща за лечението на катаракта и други заболявания на окото, както и за разни кожни проблеми, лишеи и подагра. Смесена с вино се е пиела против кашлица, задух и дизентерия. Коктейлът с оцет пък е премахвал съсиреци и е облекчавал ревматични болки в кръста.
Всъщност, персийската дума за растителна смола, мумия, понякога се е употребявала да обозначи минерална смола. От нея произлиза понятието за балсамиран труп, което използваме днес. Както се оказва обаче, в мумифицирането много по-често се е прибягвало до растителна смола, отколкото до минерална такава. Така в един момент се е стигнало до недоразумението, при което, бидейки неспособни да си осигурят минерална смола, аптекарите са купували мумии с надеждата, че в тях се намира поне мъничко. Ако не ми вярвате, можете да го прочетете публикувано в научен журнал, който има доста повече авторитет от мен. Между Европа и Египет се е заформил особено интензивен трафик на трупове с медицински цели. В един момент обаче е възникнал сериозен дефицит и се е наложило да се прибегне до внос на изсъхнали тела от Северна Африка и Канарите. Някои от по-находчивите аптекари пък са се сетили, че просто могат да се сдобиват с немумифицирани трупове, които да си сушат и стриват на прах за целите на бизнеса. Едва ли някой е забелязал разликата.
Не знам точно къде са се счупили нещата и хората са започнали да приписват предполагаемите лечебни качества на минералната смола на мумиите, но признайте си, че темата почти може да мине за забавна. Употребата на балсамирани и недотам балсамирани мъртъвци в медицината е продължила да упорства чак до ХVІІІ век. След това се е появила хомеопатията. Шегичка :)
Обичате мумии? Не обичате мумии? Няма значение. Важното е да ни станете фенове във фейсбук. Обещаваме да ви излекуваме артрита или поне да ви докараме такъв.
Добави коментар