Познавате ли човек, който никога, никога не си е тананикал прилепчива песен и тя не му излиза цял ден от главата? В мозъка на всички от време на време се забива мелодия или рефрен и това е нормално. Съзнателно или несъзнателно, музиката има невероятната способност да оставя незаличима следа в съзнанието ни. Суперспециалисти от няколко индустрии работят усърдно, за да стават песните хитове и лесно да ни пристрастяват. Но сработват и чисто физиологични механизми за така наречения феномен на разваления музикален запис, който повтаря и повтаря едно и също в ума ни. Обикновено мозъкът задържа песен, която е ритмична и мелодична, и обикновено това е чудесно. Музиката има способност едновременно да ни освобождава от стреса, да стимулира производство на хормони за добро настроение и да вдига работоспособността.
След продължително въртене на мелодията в главата ни обаче процесът излиза от нормата. Част от песен може да преследва някого маниакално дни наред. Описани са медицински случаи на нещастни хора, при които песен остава заседнала в главите им за година или повече. Най-цитиран е клет индиец, подложен по неясни причини на 5-годишен музикален бис.
Знак за здравен проблем може да е, ако неволните музикални образи остават по-дълго от ден-два или отколкото можем да ги търпим, без да ни докарат до полуда. Според проучванията от различни държави натрапчивото чуване на музикални фрагменти е по-продължително, по-изразено и дразнещо при обсесивно-компулсивна нагласа.
Японски учени пък твърдят, че патологично забиване на песен в главата може да бъде свързано с депресия и безсъние.
При такива хора се задейства и допълнително затруднение - колкото повече се стараят да прогонят песента, толкова по-упорито тя се забива в ума им. Всъщност, проучване е доказало този ефект при всички хора, разликата е, че повечето успяват да се отърват от развалената плоча в рамките на обичайното време.
Преди повече от половин век в обращение влиза етикетът "ушни червеи” по аналогия със забиването им в плод, от който нямат желание да излязат. Друга аналогия е с насекоми, които лесно преминават през някакъв отвор на влизане, но не и по обратния път. Въпреки опитите от последните години зловещите образи да се заменят с политически коректно название, като например караоке в главата, гадните сравнения остават по-популярни. Независимо как го наричаме, в един момент искаме да престанем да си припяваме или да тактуваме с несъществуващото извън главата ни изпълнение, пише "24 часа".
При наблюдателни проучвания се оказва, че най-лесно се отървават тези, които имат преживяването рядко. Без да е универсална истина, мъжете са най-облагодетелствани. Освен за хората с болезнена тревожност и обсесивно-компулсивни разстройства принудителните концерти са по-чести и за големи групи от населението, без това да е свързано с патология.
Младежите, жените, музикантите, невротичните и стресираните хора съобщават по-често от останалите за зациклили в съзнанието им песни. И ако музикантите могат някак да се възползват или не ги дразни, хората с други интереси обикновено искат да се отърват след първите 3-4 биса
По епидемиологични данни за около 30% преживяването е по принцип нежелано, защото го намират за дразнещо или ги разсейва. Психиатрите, които са установили уязвимите групи и механизмите на проникване на червея натрапник в онази част от мозъка ни, която се нарича кортекс, разработват най-успешните рецепти за излизане от ситуацията. Условието е да не се бърка нормалното явление с музикални халюцинации или със състояния, свързани със загуба на слух.
Реално няма дефинитивно лечение, а може би не е и нужно завинаги да загубим възможността да се наслаждаваме цял ден на мелодичен рефрен в главата си.
При нужда може да се приложат варианти на две успешни стратегии. Първата група са активни действия, които не включват мисловни мантри да изгониш мелодията от главата си, а например да я изпееш на глас. Втората възможност са различни форми на отвличане на вниманието. Например спорт, слушане на различна музика или дори ядене - не заради храната, а заради дъвченето, което по някакъв начин активирало други центрове в мозъка. Освен чисти техники обаче има хибридни като, да речем, да крачиш с различно темпо от мелодията червей.
Експериментите са показали, че като цяло активният опит за блокиране на песните изглежда по-малко успешен от предприемането на по-пасивен, приемащ подход. Защо? Според нидерландски учени психологически т.нар. ушни червеи са "когнитивен сърбеж”. Мозъкът автоматично започва "почесване”, което води до порочен цикъл. Колкото повече се опитваш да потиснеш песента, толкова повече се увеличава нейният инат да остане.
Опитът на музикални психолози, включително върху тях самите, показва, че лечението до голяма степен е превенцията. Те съветват да не се слуша прилепчива музика преди лягане - "бисовете” може да прогонят съня. И още: всяка песен да се изслушва докрай, иначе мозъкът я брои за недовършен процес и опитва да я запази в работната памет, следователно - да я поднася услужливо пак и пак.
Добави коментар