Бръснарят, който стана хирург

Сигурно сте чували, че преди време хората, които са режели коси и бради, са режели и други части от човешкото тяло. Всъщност, те са се занимавали с един много широк спектър от манипулации, вариращи от кръвопускане, през вадене на зъби, до кастрации. Ако се замислите, няма да ви отнеме прекалено дълго, за да разберете защо е било така. В крайна сметка, т.нар. бербери са разполагали с комплекти от изключително остри и сравнително чисти ножове, с които определено са знаели как да боравят.

Казват, че последният бръснар-хирург умира през 20-те години на ХІХ век. Дотогава разбирането за човешката анатомия станало къде-къде по-прецизно, а все повече и повече пациенти оздравявали след все по-сложни операции. Огромен принос за това има англичанинът Уилям Чеселден.

Wikimedia Commons

Той е роден на 19 октомври 1688 година. Активно изучава и преподава анатомия, като през 1710 година е допуснат в Лондонската гилдия на бръснарите-хирурзи. През 1727 за първи път изпробва на практика изобретения от него метод за супрапубична литотомия (операция за премахване на камъни от пикочния мехур). Интервенцията в този си вид отнема минути, вместо часове, и се отличава с ниска смъртност (около 50%, което е малко предвид годината и вида на намесата).

Преди да го определим като добър уролог обаче, трябва да имаме предвид, че неговите заслуги на офталмологичния фронт са не по-малки. През 1728 г. той провежда и първата документирана операция по пълно възстановяване от слепота на 13-годишно момче с вродена катаракта на двете очи. Освен това Чеселден е първият човек, който описва ролята на слюнката в храносмилането. Той полага грижи за смъртно болния Исак Нютон, близък приятел е с Александър Поуп и сър Ханс Слоун.

През 1744 година е избран за Управител на Лондонската гилдия на бръснарите-хирурзи и изиграва решаваща роля в създаването на независимата Компания на хирурзите, която по-късно ще се превърне в престижната Английска кралска хирургическа колегия.

Междувременно анатомичните познания на Уилям Чеселден са достигнали до такова ниво, че през 1733 година той публикува своята Остеография или анатомия на костите. Това е първото изчерпателно и точно описание на човешката скелетна система. Тя, за щастие, е запазена и до днес и както можете да видите, нейната стойност е не само образователна, но и художествена.Historical AnatomiesHistorical AnatomiesHistorical AnatomiesHistorical AnatomiesHistorical AnatomiesHistorical Anatomies

Ехо! Още кокалчета ще откриете в галерията.