Дори и да не сте пристъпвали в кухнята на някой от по-изисканите ресторанти, със сигурност сте гледали филми или поне картинки с готвачи. Благодарение на този факт сте наясно, че те носят шапки и, че тези шапки не могат да се сравнят с нищо, което сме свикнали да виждаме по улиците. Някъде бях прочел, че тази така специфична форма служи, за да отвежда по-ефикасно топлината от главата на разгорещения готвач, но това, разбира се, са пълни глупости. Не по-непълни са и останалите глупости, които прочетох по повод произхода на този аксесоар.
Едната версия ни отвежда в ХVІІ век, когато готвачите са се считали за учени хора, както е и съвсем редно да бъде. А както може би знаете, по онова време учените съвсем не са си получавали заслуженото уважение а дори напротив – често са били преследвани. Свикнали сме ролята на преследвача в подобни случаи да се играе от Църквата, но тук явно има някакво изключение, тъй като преследваните са се криели именно в християнските храмове и дори са се предрешвали като местното духовенство. В един момент явно са изневерили на учеността си и са проявили някаква форма на богобоязливост, тъй като са решили да не прекаляват и да се разграничат от свещениците, нахлупвайки бели калимявки. Много недостоверен вариант, но все пак заслужаващ няколко реда.
Другият също е много интересен. Той се позовава на историята на древните асирийци, които са имали тривиалния навик да тровят владетелите си в опит за отстраняването им от престола. Ето защо готвачите са били избирани много внимателно и са били на голяма почит в царския двор. Според легендата, тяхната високопоставеност допълнително е била обозначавана посредством своеобразна корона, която много е наподобявала царската, но е била направена от плат и по нея не са бляскали разни кичозни скъпоценни камъни. А специфичните зъбци на инсигнията били възпроизвеждани чрез надиплянето на плата. Много внушително.
А сега нещо малко по-правдоподобно, което датира от първата половина на ХІХ век, когато е живял великият "крал на готвачите и готвач на кралете" Мари-Антоан Карем. Същият се смята за баща на класическата френска кухня и е положил основите на голяма част от кулинарната терминология, която се употребява днес, както и на все още актуалното разделение на труда в кухните. За да разграничи функцията и ранга на всеки един от своите готвачи, Карем им възлага да носят шапки с различна височина, като за себе си запазва най-извисяващата се от всички.
За специфичните дипли по шапката пък се твърди, че най-вероятно са символизирали майсторството на готвача, за когото се е казвало, че трябва да е в състояние да сготви яйце по минимум сто различни начина. Оттам и стоте гънки. Днес едва ли сред нас има такъв изкусен кулинар, затова и стандартният брой на диплите е 48. А може би всичко се дължи на страха от холестерола, не знам...
Ако искате да научите вероятните и невероятни истории на още много атрибути, свързани с храната, която ядем, заповядайте на масата във фейсбук и ще бъдете подобаващо обслужени.
Добави коментар