Стиска ли ни да сме сред природата?

Или бихте ли заменили „Тихия кът“ с „Дивия кът“ на Монголия?
Стиска ли ни да сме сред природата?

Природата, както винаги, ще се окаже твърде голяма лъжица за устата на повечето от нас. Съвсем сериозно. Обожаваме да отмаряме далеч от мръсотията, но знаем, че никога няма да се лишим от удобствата на съвременния цивилизован свят.

А ако можехме да живеем на място, където няма нищо друго, освен чист въздух и купища природа, щяхме да осъзнаем за пореден път, че доста сме се откъснали от корените си. В името на еволюцията, разбира се...

Често се опитваме да се завърнем към природното си минало, като пресъздаваме условията, в които са живели нашите пра-пра-пра-дядовци и баби. Само че с добавените удобства и атрибути на развитото човечество.

Нашият екип по същия начин краде ненаситно парченца природа, обича я, радва й се и от време на време ви я поднася на картинка (тук и тук, например). Простете за нетрадиционния поглед. Но битът, който ще опишем днес, е все още реалност в някои части на света, където се живее бавно, трудно и същевременно просто, естествено здравословно, но и далеч от медицински заведения, свободно, но и зависимо... от начина, по който хората съжителстват с природата. Не загатваме, че трябва да се завърнете в каменната епоха, ни най-малко.

Стиска ли ни да сме сред природата?inm.com Просто си говорим за необикновената Монголия. Най-рядко населената страна на света, която по територия се нарежда на 19-то място, а поданиците й наброяват едва близо 2.75 милиона. Разположената в Централна Азия мистична република предлага непокътната природа на длан: тя е покрита със степи, опасана от планини, засипана с пясъците на Гоби в южната си част. Макар да е културен, индустриален, политически и финансов център на Монголия, столицата Улан Батор,(където живее около 45% от населението), ни облъчва с пасторален дух, нетипичен за повечето главни градове по земното кълбо. Там, подобно на останалите извънградски части от страната, могат да бъдат забелязани и пушещите комини на юрти.

За последните трябва да споменем, че са традиционното жилище на монголите. Намятаните върху степните домове животински кожи предпазват стопаните от напористия студен вятър. Процепите по покривите на летните юрти пък са създадени така, че да озаряват дома със светлина още от първите секунди на изгрева.

Монголците в степта, пустинята и планинските части на страната се препитават, като отглеждат основно камили, коне, овце, кози и якове. С тях се хранят. От тяхното мляко пият. С тях се придвижват. С тях другаруват. От сутрин до вечер. В западните части на страната пък традиционно се отглеждат ловни орли – най-вече от представителите на казахската общност.

Въобще, културата по тези места е номадска, полуномадска, богата и дива. Дарила е на земята множество исторически, археолочески, архитектурни, духовни, природни и хранително-вкусови богатства. Родина е на нестандартната гърлена музика и на една личност, наречена Чингис хан, която буквално преобразява световния лик в далечния XIII в.

Животът на монголите е видял социо-културни бури, но и се е запазил, както преди. Може би защото хората, които са толкова дълбоко сплетени с природата, могат единствено да оцелеят благодарение на нея, или да умрат с нея. Да останат твърдо стъпили на земята... или някъде в недрата й. Засега. А може би и завинаги.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Телец
21 април – 21 май