Днес ще поговорим за музиката, която ни кара не само да се отпускаме, но и да достигаме до своебразно духовно извисяване.
Тази седмица колежката Красимира Динева открехна вратите на темата за алтернативните типове музика, които ни довеждат до подобно състояние. Ще поемем ръкавицата и ще доразвием мислите й – този път в контекста не само на инструменталните, но и на вокалните изпълнения.
Помещенията били предназначени за почивка на танцуващите след динамичния им вихър на дансинга. Във въпросните стаи се пускала по-бавна музика, правело се светлинно шоу с причудливи, дори свръхестествени фигури, а обзавеждането включвало удобни кресла с меки възглавници.
Вече и у нас има немалко клубове и заведения, предназначени специално за създаването на чилаут атмосфера. Повечето от нас релаксират под звуците й и в домашни условия, с питие в ръка, под светлосенките на диксретна светлина. Ако си падате по този вид разпускане, със сигурност в плейлистата ви са влизали поне един-два диска от селекцията Buddha Bar или сте импровизирали с комбинация от смуут джаз парчета.
Интересувало ли ви е обаче какво музикално изкуство може да ви предложи Изтокът по пътя към душевния катарзис? Трябва да ви предупредим, че не бива да очаквате типичните нежни мелодии, които карат душата ви да се разтапя. Както при всичко друго на изток, там и музиката си има своя философия.
Гърлено пеене може да ви се стори твърде ексцентрично предложение за чилаут, ако нямате подходящата настройка. По-скоро тук трябва да бъдете подготвени за едно по-висше духовно изживяване, което може да ви настрои към медитация едва след като ви провокира с необичайните си и едновременно с това изключително природни звуци.
Този стил в пеенето е типичен за централноазиатските държави Монголия, Алтай и южносибирската Тива. Характерното за него е, че изпълнителите възпроизвеждат всички звуци от заобикалящата ги природа като песента на птиците, гърма на падаща вода, дрънченето на конски стремена, рева на камилите и още какво ли не.
Възникването на гърленото пеене е естествено следствие от бита на тези народи – бивши номадски и полуномадски племена. За тях извайването на специфичните звуци е начин да комуникират със заобикалящата ги среда, като буквално говорят на нейния език.
Специфичното за този вид пеене, който е един от разновидностите на обертоновото пеене, е, че изпълнителите възпроизвеждат с артикулационните си органи едновременно две или повече ноти. Единият тон е по-нисък, а другият (или другите) се издигат с минимум една октава над него.
Но изкуството не се ограничава само до раждането на повече от една нота. Истинското майсторство на този стил е овладяването на всички органи, участващи в пеенето (корем, бели дробове, трахея, гласни струни, фалшиви гласни струни, език, небце и др.) така, че в зависимост от оказвания натиск над тях те да успяват да засилват или притъпяват обертоновете.
Това е един от най-естествените видове музика, който може да си представите. Същевременно с това, стилът е повече от трудоемък за усвояване. Фактът, че той обаче ви отнася буквално в дебрите на природното, е безспорен. Именно поради тази причина, неговото звучене е едновременно сурово и успокояващо. За да се убедите сами, превключете на вълна слушане.
Добави коментар