Случвало ли ви се е да се събудите нощем и с ужас да установите, че едната ви ръка е на мястото си и същевременно липсва? Там е защото я виждате, но я няма, защото не я чувствате. И не помръдва, напук на всички команди, които се опитвате да изпратите по неин адрес със стресирания си мозък.
Това състояние поразговорному наричаме изтръпване, мравучкане, иглички и как ли още не, но учените познават като парестезия. Случва се, когато сме достатъчно неразумни да застанем по такъв начин, (кръстосаме крака, заспим върху ръката си и т.н.) че да притиснем някой нерв (или нерви) и му попречим да провежда импулси към "обслужваната" от него зона. Ако натискът е достатъчно силен или продължителен, въпросната зона няма друг избор, освен да "заспи" благодарение на прекъснатия приток на информация от централната нервна система.
Сигурно все някога сте настъпвали градински маркуч и знаете за какво става дума. Още щом поставите палавия си крак върху него, водата от другия край започва да тече по-бавно. Ако настъпите достатъчно по-силно и задържите, в някакъв момент маркучът ще спре да върши работата, за която е предназначен. Идва баба ви, отстранява ви решително от средството за напояване посредством шамари, и всичко си идва по местата. Така горе-долу се случват нещата и при нервите, с тази разлика, че на тях може да им отнеме малко повече време, за да заработят нормално отново и в процеса вероятно ще чувствате дискомфорт под формата на гъделичкане и боцкане.
Важно е да се знае, че голяма част от нервните клетки са разположени в главния и гръбначния мозък. Те комуникират с останалите клетки (включително и мускулните в крайниците) посредством разклонения, наричащи се аксони. Заедно с едни други клетъчни израстъци, познати на науката като дендрити, аксоните ни позволяват да взаимодействаме физически с околния свят и да го чувстваме.
inm.comПравилното протичане на нервните импулси по тази своеобразна комуникационна
мрежа зависи от нейното захранване. То се осигурява от добре развита кръвоносна система, изградена от миниатюрни артерийки, венички и капилярчета. Когато върху тях бъде приложен достатъчен натиск,
притокът на хранителни вещества секва и нервните клетки започват да се държат, меко казано, неестествено. Апропо, същото се случва и с вас, когато сте гладни.
Притискането обаче не е единственото нещо, което може да накара крайниците ви да изтръпнат. Прекомерната вибрация също води до парестезия и това е добре известно на всеки, който е оперирал по-продължително време с ударно-пробивни инструменти или се е спускал с колело по неравна повърхност. Начинът, по който вибрациите предизвикват тези симптоми, все още не е напълно изяснен, но е доказано, че те могат да доведат дори до увреждане на невроните.
Ето, че следващия път, когато изтръпнете, ще можете да го направите напълно информирано. Това няма да ви помогне да излезете от въпросното състояние по-бързо, но вероятно ще имате върху какво да помислите, докато възвърнете контрола върху отсъстващия си крайник.
Добави коментар