Ето, че настана време и за продължението. Ако не знаете какво продължаваме, направете крачка назад, за да се информирате своевременно. Та, станфордският експеримент с бонбоните маршмелоу. Вдъхновени от него, съвсем наскоро учени от Рочестърския университет решават да направят нещо подобно, само че този път в общата картинка е вписан и един допълнителен фактор – доверието.
За целта две групи от по 14 деца на възраст от 3 до 5 години се поставят в два противоположни типа среда – сигурна и несигурна. И в двата случая хлапетата получават комплект от няколко използвани пастела със задачата да нарисуват нещо и обещанието, че ако изчакат мъничко, ще получат богат набор от пособия за творчество. Ненадеждните условия се обуславят от факта, че две минути по-късно ученият се завръща в стаята с празни ръце и обяснението, че се е объркал и всъщност не разполага с подобни ресурси. След това, за капак на всичко, детето получава малка цветна лепенка, но му се казва, че е въпрос на няколко минути да се сдобие с други, далеч по-големи и хубави стикери. Разбира се, историята се повтаря със същия разочароващ завършек.
В надеждната среда, от друга страна, всичко се случва по план и след съответното изчакване децата получават както допълнителни пастели, маркери и моливи, така и един куп шарени лепенки.
След този подготвителен етап, следва класическият опит с бонбоните. Всяко хлапе бива оставено само в стаята в изкусителната компания на един маршмелоу и може да избира дали да го изяде във всеки един момент или да изчака завръщането на възрастния, срещу което ще получи бонус бонбон. Отсега мога да ви зарадвам, че независимо от решението си, всички деца получават по три допълнителни лакомства накрая на експеримента.
Иначе, предполагам сами се досещате, че представителите на излъганата по-рано група не дочакват да проверят дали и този път няма да бъдат подведени. Интересното е, че при тях търпението намалява четирикратно – средното им време за изчакване преди да посегнат на сладкото е едва 3 минути, докато децата, поставени в надеждни условия, успяват да издържат средно 12 минути. Само един представител на ненадеждната група всъщност изчаква 15 минути до завръщането на учения, докато в другата група с това търпение могат да се похвалят цели девет малчугана.
Макар и очаквани, тези резултати са интересни с оглед установяване как се формират нагласите на едно дете за начина, по който функционира светът и как тези нагласи определят поведението му. Нормално е, ако малките живеят в условия на несигурност и постоянно неоправдани очаквания, да игнорират дългосрочните цели и да реагират много по-импулсивно, така че да вземат най-доброто от настоящия момент. Всичко това ни връща към данните от оригиналния станфордски експеримент, където колкото по-търпелив е един човек на младини, толкова по-успешен става той в бъдеще. Тук лесно бихме могли да предположим, че ако недоверието и несигурността са предпоставка за формирането на нетърпение и слаба воля в детска възраст, те могат да станат и пречка пред реализацията на човек по-нататък в живота. Тоест, постарайте се да изпълнявате обещанията, които давате на хлапето си, защото най-малкото е разочароващо :)
Добави коментар